Едва вървеше .Буташе количката с отпадъци и почесваше спластената си коса .Усмихваше се с луда усмивка и в устата му се виждаше единствения му жълт зъб .Сляп клошар ,не виждаше само спираше от време на време и поглеждаше към небето с слепите си очи ,като си спомняше за нея ,една красива жена в която на младини беше влюбен .Беше млад като я срещна ,благодарение на нея светът беше негов .После я предаде ,тя замина огорчена и обидена ,не знаеше нищо за нея .После той се разболя ,очите му преди ведри и щастливи потъмняха ,вече не виждаше нищо ,постепенно загуби всичко ,освен спомена за нея .За да се прехранва започна да рови в кофите с отпадъци и да събира кашони и други боклуци .Понякога хората му подхвърля колички хляб и го поглеждаха с явно отвращение и съжаление .Все още се усмихваше с луда усмивка и внезапно падна , свлече се .Хората го подритваха ,остана на земята около три денонощия .После някакви хора завлачиха безжичния му труп и го заровиха в трап близо до градските гробища ,защото той нямаше нищо смахнат клошар ,който някога обичаше красива жена .