Приказка Пета

    Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамилното име на инж.-а) ИНЖ. да е изписано само с главни букви!

     –Ей, брат'чед, голяма работа е инж.-ът, ша знайш! Кой не знае инж.-а, кой не е слушал за него?

     –Да, инж.-ът си остава интересен политогорски вид. Той е най-важният персонаж в настоящата приказка! Реших да ти разкажа за него, защото дейността му обикновено се означава с много сложна дума. Специфичната работа на един инж. например може да се означи с думата "транспорт",която неминуемо се е получила от сливането на два особено важни израза: "изпадам в транс" и "портя се".

     –Зависи обаче в коя област се изявява инж.-ът, нали, брат'чед?

     –Така е. Но има една още по-значима категория инж.-ове. Те навлезли в дебрите на неизбродимата Политическа гора, защото не се страхували от мечки. И без това мечки в Политическата гора изобщо нямало. Инж.-овете обаче си имали свои политозавърски биографии, което им осигурявало спокойното съществуване в света на политическите бао-баби и динозаври.Нещо повече–инж.-овете ставали за всякаква, дори неинж.-овска работа.

      –Брат'чед, това със сигурност не е като сам да си оправяш бушоните!

      –Ами, да.В една твърде стара книга прочетох, че през Средновековието някакъв инж. даже успял да се вживее в ролята на политогорски монах и напук на всякакви канони успял  сам да отлее камбаната, която да му звънне, когато задуха вятърът на промяната.Ех, тежък кръст си избрал инж.-ът, но без здрав кръст такава работа не се върши...

        Освен това инж.-ът бил подкован силно идеологически и поради тази причина

можел лесно да се настани, в каквато и да е канцелария. Неговият девиз бил:"Работи без да преяждаш; не ползвай отпуск–отдъхвай рационално на работното си място; кандидатирай се за постове по всяко време!"

         Инж.-ът често се биел в гърдите и заявявал на всеослушание:"Аз има-а-ам инж.-овски морал! Да живее хуманизъмът!" Това–второто–малко го вярвал, защото,ако и ти си спомняш за разказаното в първата от приказките, човекът на новото време все още не бил създаден...

        –Брат'чед, айде, таковата...разказвай най-после, таковата, същинската приказка, де, таковата! Извини ме, таковата,че често употребявам тази толкова безобидна думичка "таковата"!

        – "Учи, мама, днес–утре да не работиш!"–съветвала бъдещия инж. майка му.Тези поучителни думи тя повтаряла непрекъснато, докато един ден той се дипломирал и станал "майстор по всичко". Но най-изкусен бил инж.-ът в демагогстването, за което политическите му авери го изратили в специализирана неинж.-овска партийна школа. Успоредно с това на инж.-ът много му се отдавало сметкосъбирането и сметкопочистването. Само че като знаел как е завършил за инж., го било страх да отиде на лекар.

        Но ето че веднъж нашият инж. отишъл в Политическата гора да се поразтъпче. Отрязал едно криво дръвче. "Ще го окастря–помислил си.–Нищо, че е сухо, ще видим какво ще се получи!" Когато се прибрал в своята политическа работилница, взел трион, отрязал всички странични израстъци, а после поставил дървеното трупче върху струга си. Внимавал много, защото цялото трупче било чеп до чеп. Но с малко повече усилия успял да го обработи. "Въпреки грубата и недодялана дървесина това тук добре ще ми послужи!"– зарадвал се най-после инж.-ът. Посегнал към чантата с инструментите, извадил куп остри длета и трескаво се захванал за работа. Измайсторил всичко до най-дребните детайли: очи, нос, уши, които да слушкат... Е, и крака направил майсторът, но достатъчно крепки, за да поддържат бързо растящото и натежаващо коремче на това дървоядстващо момче.

          "Ще го запиша в училище!–уверено си казал инж.-ът.–Ей така, да му дадат едно средно образование, пък после ще го пратя във ВУЗ–в Политическата гора винаги има нужда от кадърни политолози, политагрономи и политветеринари! И така политическият Буратино, броени седмици преди поредните избори, вече си имал и свой политнастойник, и свое дървено политбъдеще.

           Още като го видял, инж.-ът въздъхнал с удовлетворение, веднага му дал пачки със стотачки и му рекъл: "На тазгодишните избори раздай ги левчетата на колкото се може повече политогорчани, за да гласуват за мен! Хе-хеее, ако ме изберат отново за кмет, щедро ще те възнаградя! Върви–с тази дървена глава ще се харесаш на всички! Заври си дървения нос в чуждите дела! Най-много да ти изгори, но ти няма и да усетиш! Е, дървеняко, смело напред!" И Буратино наистина се справил...

            А сега, брат'чед, лека нощ! Да оставим дърветата в Политическата гора да растат спокойно. Рано или късно и от тях ще изработят я греди, я дъски за ограда, я щайги, я някоя плоска ламперия... Знае ли се?