Словесни пейзажи или...Сатирични приказки за Политическата гора– 6

                                            Приказка Шеста

                                                                        "Тъжно щеш, майко, да гледаш

                                                                          ти на туй хоро весело..."

                                                                                  Христо Ботев "На прощаване"

            На сватба като на сватба!Но сватбата без младоженци,а хорото не като онова от книгата на Антон Страшимиров?! И на пъстрото хоро: захванали се– един до друг и един за друг– ярки представители на многоцветната политическа класа (най-висшата низша класа) в Политическата гора!

              А пък цитатът в началото? Не че някой министър в Политическата гора се прощавал с народа си и сам, ръководен от морални подбуди, си подавал оставката!... Навремето предците на действащите в Политическата гора политици нашироко прокламирали и вишегласно заявявали, че: "Човек– това звучи гордо!", "Човекът е човек тогава, когато е на път!", "Всичко в името на човека– всичко за благото на човека!" и тем подобни.Защото политиците от древността все пак били политици със социално мислене и знаели че един ден обществото ще е "развито социал-и-стическо"(т.е. социум, силно развит, но само статистически).

               Ама къде ти тия хора сега, бе хора?! Жив човек все още нямало в Политическата гора! Все едни такива бедни и настръхнали политогорчани– кой от кого по-обидчив,сърдит и недоволен! Тогава новите политици, усърдни в начинанията си, издигнали свой лозунг,който определили за най-демократичен. Този свръхвъзпитателен лозунг, очертаващ пътя на развитието на новото гражданско общество в Политическата гора, гласял: "Политик винаги звучи гордо!"

               След това политиците превърнали политогорското население в свой послушен електорат, защото знаели, че с времето електоралната памет окъсява и електоратът бързо забравя дадените му обещания. Затова пред избирателите си политиците щедро обещавали.Да, нямало по-достоен рай за политогорчани от земния ад, в който живеели!

               В началото политиците работели заради политическите си каузи, които били твърде разнопосочни. После започнали да обслужват политиката, а накрая политиката така била приласкана от политиците, че сама започнала да работи за тях, въпреки че политиците спрели да правят политика.Те я превърнали в свой доходен бизнес, в средство за преуспяване и растеж, в свои облаги и привилегии.Националното богатство се превърнало в богатство на политическата върхушка. Политиката все по-здраво се обвързвала със сенчестия бизнес и със сивата икономика. Предполагало се, без да е доказано, че наименованието "сенчест бизнес" идвало от огромните сенки, които короните на бао-бабите хвърляли над земята.

              После политиката съвсем се изгубила и затихнала. Дори някои депутати спрели да ходят на работа. Парламентарната зала запустяла. Партийните буби тихо дояждали спастрените по изборите пари. Политическата гора станала политически безцветна.

              За да е по-интересно и да се поддържа градусът на напрежението, както се казва, периодично организирали лов на вещици, лов на бизнес глави, лов на престъпници. Песента"За кокошка няма прошка" се превърнала в хит. Тук и там, но само в най-гледаното телевизионно време, ставали престрелки, грабежи и отвличания. Ставали и показни убийства. По време на ловния сезон в Политическата гора започнал подборен отстрел. Но изстрелите заглъхвали...

Оставал въпросът: в каква държава живеели политогорчани?