Помня, че унесено държах опашката на най-божествената скарида в света. Със садистично удоволствие и воайорско любопитство минах с пръст по едрото ѝ тяло, очите ми обхождаха беззащитните, съблазнителни форми, докато капки маслено-винен сос капеха в чинията, а аз, допряла устни до разголената вече плът и питайки се дали да не приложа трика с отложеното удоволствие, я докоснах с език, нетърпелива за момента, в който първо ще я засмуча, а после отхапя със следоргазмено безразличие, когато духна вятър и сламената ми шапка отлетя. Казах си, че не е по-важно от това, което се случва в устата ми, когато видях матовата ти кожа на джин от бутилка и гладкия ти корем, и изсветлелия мъх, който пълзеше по него и със сигурност се разсейваше някъде на нивото на очите ми, а аз изпитах диво желание да разбера откъде точно тръгва. И докато опитвах да се примиря с това, че съм изгубила съня си до тогава, докато не получа отговор на натрапчивия въпрос, а също и на този как по дяволите се материализира пред ...