Случайни отговори
Помня, че унесено държах опашката на най-божествената скарида в света. Със садистично удоволствие и воайорско любопитство минах с пръст по едрото ѝ тяло, очите ми обхождаха беззащитните, съблазнителни форми, докато капки маслено-винен сос капеха в чинията, а аз, допряла устни до разголената вече плът и питайки се дали да не приложа трика с отложеното удоволствие, я докоснах с език, нетърпелива за момента, в който първо ще я засмуча, а после отхапя със следоргазмено безразличие, когато духна вятър и сламената ми шапка отлетя. Казах си, че не е по-важно от това, което се случва в устата ми, когато видях матовата ти кожа на джин от бутилка и гладкия ти корем, и изсветлелия мъх, който пълзеше по него и със сигурност се разсейваше някъде на нивото на очите ми, а аз изпитах диво желание да разбера откъде точно тръгва. И докато опитвах да се примиря с това, че съм изгубила съня си до тогава, докато не получа отговор на натрапчивия въпрос, а също и на този как по дяволите се материализира пред мен излят, гладък и толкова спокоен, видях протегнатата ти ръка, която остави шапката ми на масата. Преглътнах скаридата, смачках салфетката без да я използвам и вдигнах поглед. Вдигах го по торса ти, през шоколадовите рамене и късия белег на гърдите ти, точно до розовокафявото зърно, и не посмях да го върна на златистия мъх, защото гласът ти го издърпа нагоре, към очите ти на невъзмутимо животно.
"Ваша е, нали?"
Доста по-късно, почти към края на нашето лято докато лежах на бедрата ти, дланта ти на гърдите ми, а ние на пясъка, си отговорих на въпроса "откъде тръгваше всичко"...
Беше тръгнало от сламената ми шапка.
© Ирина Колева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Иво 😊
-
)))
-
Хората се срещат всякак. И вземат, и оставят по нещо от себе си. Това му е хубавото на този своенравен живот 👒 А лирическата, освен че заобича морските дарове още повече, вече не носи подобни аксесоари. За да опази яркостта на спомена🌅
Добро ви и усмихнато утро, Стойчо, Павли🌞 -
Много образно и въздействащо. Почитанията ми.
-
Много изящен флирт на вятъра, който отнася асесоара,за да бъде върнат в един хубав момент от любовта на един мъж!
Кратък разказ, високо ниво на изразяване, абе, много ми хареса!
Поздравления, Ирина!🌺 -
Нищо случайно няма, Краси. И никога не е имало, знам😉🌹
Георги, добре че не съм поръчала миди, значи. Че щеше да остане разочарован от подхода ми🤭
Христо, а дали ударението не е само на златния мъх, м? Другото е лека замазка,
не го мисли😉
Юри, не знам. Но обожавам да се храня без прибори. Това, което позволява, де. И малко отгоре 😘
Хубава вечер от мен и усмивки 🌌 -
Апетитно! 😘
-
"... и гладкия ти корем, и изсветлелия мъх, който пълзеше по него..." То хубаво, ама ний с бирените коремчета к'во да прайме :D ? За нас дали шъ са намери някоя летяща сламена шапка
? -
Мисля, че пичът е гледал лирическата как облизва скаридата, а станалото с шапката му е била сбъдната мечта 😋
Поздравявам те. -
Случайни неща няма. И посоки на летене на сламени шапки Не обичам морски дарове, но със сигурност ми хареса как вкарваш одухотворена еротична семантика, пишейки за обикновените неща от живота
-
Кой знае, Силви. Дали има финал, кой може да знае...Или може би има, но точно на моя лист някак не се побира🙂
Лятно ми е. От там идва всичко. Дано и на теб 👒🌞🌊 -
Обичам тези тънки детайли, визуализират се веднага в съзнанието и гъделичкат по сетивата, като с мустачки от скарида. Гъди, гъди, и забравих, че чета. Финалът ми дойде отворен, искам още.
Поздравления за усета към малките неща! -
Човек никога не знае какво го очаква, вдигайки паднала на пясъка шапка. А аз така и не се научих да пиша за любов. По-скоро не искам да се науча👒
Симона, Костадин, Таня, удоволствието определено е мое 🌞 -
Удоволствие беше да прочета и да си го представя.
-
Имала Марианка шапка с едно перце.Хареса ми,поздрав.
-
Интересно запознанство
-
Морските "дарове" така действат 😀
-
OMG! Още от първото изречение звучеше чувствено и еротично.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
