Случайности за цял живот, 9 (последна)
Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстър и наситен с обрати е животът.
„Човек разбира, че е пораснал, когато се срещне със смъртта. До тогава се мисли за безсмъртен” – беше казала веднъж Лили, без да се издава пред момичетата, че е написала любовен роман и той вече е готов за печат. Щеше да ги покани на рождения си ден след месец, когато щяха да представят книгата.
Един следобед към тях се присъединиха Андон и Страшимир. Първи заговори следователят.
- Евгени е направил пълни самопризнания. Получил е доживотна присъда, без право на помилване. Ще я излежи при лек режим, тъй като е с две тежки заболявания – епилепсия и шизофрения. Родителските права са му отнети. Останалото ще ви каже Дони.
- Сияна вече официално е наша дъщеря. Ще ù разкажем всичко, когато бъде готова да го разбере. До тогава ще ги възпитаваме – нея и Антонио – да бъдат откровени и да не съдят хората.
Лили скочи и увисна на врата на съпруга си. Габи, Мари и Ели дадоха воля на сълзите си – този път от радост. Антонио и Петър, които както обикновено играеха в пясъчника, ги погледнаха стреснато. Бебетата се разплакаха. Само Сияна, сякаш разбрала, че тя е в центъра на събитията загука щастливо. Антонио отиде и я залюля, докато пееше неговата измислена песничка.
- Скъпи, да вървим да кажем на Ади – каза Лили.
- Ама, че се харесахте с тази Ади! Вчера подметна, че за хора като нас щяла да работи и без пари – засмя се Дони. - Вече ù казах. Подготвя малко градинско парти. Дами, очакваме ви привечер. Обадете се на съпрузите си да променят малко маршрута след работа. И, Страхо, не приемам „не” за отговор.
- Дадено. Ще дойда. До довечера!
Без сянката на Антоанета, той беше възвърнал своята лъчезарност. Случаят, по който работеше, възстанови предишната му увереност, а приятелството на Дани, Лили и „Биг бос” беше най-хубавото му изживяване. Те му показаха какво не достигаше на неговата амбициозност.
***
Неделя. Ден за свиждане в централния затвор. Предимно мургави хора се трупат пред входа, за да видят роднините си. Отстрани е застанала добре поддържана жена около четиридесетте. Белите ù, красиви ръце, с нокти, подобни на току-що обелени бадеми, стискат найлонова торбичка.
– При кого си идвала ма, душа?
Една мургава жена с живи, зелени очи е застанала до нея. Млада е. Много млада. Облякла е рокля на цветя с голямо деколте. По всяка вероятност е дошла при съпруга си.
– Сложна е моята, момиче.
– Ти да н’мислиш, че мойта е лесна?
– Сигурно не е. Не сме тук от хубаво. Исках да кажа, че човекът, при когото идвам, не ми е роднина. Нито любовник. Беше ми пациент – аз съм медицинска сестра.
– Па що не го изкараш болен, па да го пуснат?
– Той е болен, но лежи за убийство. Не може.
– Въй! Че мани го тоа! Мойот барем за кражба. Пази са, душкооо!
– Сигурно си права, но и аз много грехове съм събрала. А всеки има нужда от обич.
– Ма ти са пази, чу ли? Кой еднаж е утепал некого, па че утепа. Чу ли?
– Чух, чух.
К Р А Й
© Весислава Савова All rights reserved.
