Глъч от детски плач, женски викове и лай на кучето Дог – мъжкар от породата Лайка - огласяше дома на Лили до към 17 часа. Съседи, подтиквани от любопитство, влизаха и излизаха, предлагайки помощта си. Накрая, тя, Антонио и Сияна останаха сами. Децата спяха. Тя взе бърз душ на отворена врата и се върна при тях.
„Какви ангелчета! Добре, че нищо не разбирате. Не сте виновни, милички, не сте!”
Уж всичко при нея беше наред. Съпругът й – Андон – купуваше всевъзможни неща за нея, за Антонио, за къщата. Отрупваше я с комплименти и ласки. Подкрепяше всяко нейно хрумване – курс по йога, по творческо писане, а сега прие новината за новото бебе така, сякаш го беше чакал цял живот. Само 30 минути след като научи, я уведоми, че е уредил всичко със „Социалните” (така се изрази). За сега, ще бъдат приемни родители. Когато, обаче, убиецът получи присъдата, която „несъмнено” (беше наблегнал на тази дума) заслужава, процедурата по осиновяване ще бъде бърза и безболезнена. Въпреки всички тези мечтани от п ...