Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ни беше дълъг ден. Прости ми, приятелю. Не искам да гладуваш и да страдаш, но и на мен ми дойде в повечко.” Пред очите ù причерня. Приклекна, за да нормализира кръвното си. Едва сега осъзна, че цял ден не беше яла нищо. Дог веднага застана пред нея и я близна по ръката. Сините му очи бяха пълни с влага и разбиране. Тя го погали между ушите и бавно се прибра в къщата. Провери стаите на децата – и двамата спяха с вдигнати нагоре ръчички и усмихнати личица. Това сякаш ù даде повече сили и тя отиде спокойна в хола. Извади един черен шоколад и кан енергийна напитка от мини-бара под телевизора. Включи го и се излегна на дивана. Телефонът ù иззвъня, но с мелодия от непознат номер. „Кой ли пък може ...