Случайности за цял живот, част 6
Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ни беше дълъг ден. Прости ми, приятелю. Не искам да гладуваш и да страдаш, но и на мен ми дойде в повечко.” Пред очите ù причерня. Приклекна, за да нормализира кръвното си. Едва сега осъзна, че цял ден не беше яла нищо. Дог веднага застана пред нея и я близна по ръката. Сините му очи бяха пълни с влага и разбиране. Тя го погали между ушите и бавно се прибра в къщата. Провери стаите на децата – и двамата спяха с вдигнати нагоре ръчички и усмихнати личица. Това сякаш ù даде повече сили и тя отиде спокойна в хола. Извади един черен шоколад и кан енергийна напитка от мини-бара под телевизора. Включи го и се излегна на дивана. Телефонът ù иззвъня, но с мелодия от непознат номер. „Кой ли пък може да е сега? Да вдигам ли изобщо? Ами ако нещо се е случило с Андон?”
- Лили на телефона.
- Здравейте. Безпокои Ви следовател Караиванов Извинете за късното обаждане, исках да попитам как са децата? Как сте Вие?
- Много мило от Ваша страна. Всичко е наред.
- Мога ли да дойда утре сутринта и да взема показания от Вас.
- Разбира се. Между 10 и 11 добре ли е? След това излизам с децата. Всъщност, ако искате, елате след 11 в същото заведение. Така ще можете да вземете показания от всички нас.
- Благодаря, но предпочитам да разговарям с всяка от вас по отделно. Въпреки че сте приятелки, ще помоля да не коментирате разговорите си с мен.
- За себе си мога да гарантирам, но за другите... Всъщност, когато съм там, ще им напомням какво са обещали.
- Нали няма да притесня съпруга Ви с присъствието си.
- Той... ъ-ъ... Не, няма – той ще бъде на работа.
- Приятна вечер и извинете за безпокойствието.
- Приятна и на Вас!
Лили усети, че се изчервява. Какво ù ставаше? Та човекът си вършеше работата. Сигурно сега звънеше на Ели, Мари или Габи. Същото им казва и на тях. Дали да не се обади да попита? „Не, разбира се, че не. Нали обещах.”
Поредният епизод на „Приятели” започна. Обикновено този сит-ком ù доставяше удоволствие и я разсейваше. Този път, обаче, не чуваше актьорите. Мислеше за „следовател Караиванов”. Вълнуваше се от това, че ще го види отново. Едновременно с това усещаше вина към съпруга си. Реши, че всичко е следствие от напрежението през деня и даде воля на сълзите си. Пречистващи. Освобождаващи. Приспиващи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
