На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те едва забележимо потрепериха.
- Следовател...
- Лили, наричай ме Страхо. Обадих се на приятелките ти, но при теб предпочетох да дойда лично.
- Проблем ли има? – попита Лили с искрена загриженост в гласа.
- Случаят ми е отнет. Наказан съм служебно. Колегата, който ще води разследването, има нужда от време, за да се запознае с материалите. Не съм сигурен, но по всяка вероятност, ще ви повика по отделно в следствената служба.
- Искаш ли да ми разкажеш какво се е случило?
- Искам, но ... да не ти губя времето.
- Колко време? И какво означава „време”? Хора сме. Така нареченият от теб „случай” е съдба. Всички рано или късно ще си отидем. Защо в последния миг да съжаляваме за това, което не сме си ка ...