Aug 1, 2013, 9:54 PM

Случка в центъра на София 

  Prose » Narratives
569 0 2
1 мин reading

СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ

 

  Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъде да стигне.

  Хората са загрижени. От съседните магазини също са наизлезли и предлагат кой вода, кой стол за сядане, някой дори е донесъл чадър и го намества по посока на слънцето... Едни се опитват да разберат нещо повече от жената, други я успокояват. Все пак слънчев удар в този сезон и на тази възраст си е сериозно нещо!

  Поради поредната шумно пропагандирана рИформа в здравеопазването, свързана с усвояването на средства за наше добро, „Бърза помощ” не успява да се притече бързо на помощ. Пък и какво е един час за човешката история! Да не би когато бабата е била млада да е имало такива екстри я!

  По някое време наблизо минава линейка, но тя не бърза, пък и е в друга, само на нея известна, посока. Возещите се вътре двукопитни удостояват чакащите с усмивка и отвръщат с помахване на настойчивите знаци да спрат. Звуци изпращат четириколесното по неговия път...

  Внезапно бабата се съвзема, става и тръгва да си ходи. Така, без обяснения, просто казва, че бърза...

  - Не така, бе жено, стой тука! – притеснява се човекът, обадил се пръв по телефона за помощ. Дал съм си името и номера, ще ме глобят за фалшиво обаждане.

  Бабата е придобила свежест и е непреклонна. Добре, че останалите съпричастни потърпевши успяват някак да я придумат да пийне нещо разхладително и да остане още малко.

  Тук аз си тръгнах. Линейка не дочаках, защото бях излязъл от работа през обедната почивка и то без разрешение. По-късно през деня пак минах от там. Бабата я нямаше, нямаше и кого да попитам за случилото се. Стана ми жал не толкава за нея или за случващото се в здравеопазването – и двете са константни величини без шанс за положителна промяна. Замислих се за случайния доброволец, попаднал в деликатна ситуация, където всяко добро се наказва...

 

 

11.12.2012

© Динко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • не, друг се беше обадил преди мен. аз ходих да чакам линейката...
  • Това което си написал тук е негатив. Когато го проявих се видя един човек безкрайно огорчен от липсата на човещина, с голямо желание да помага на хората. Ти си този, който се е обадил по телефона. Голяма работа като доброто се наказва или не се възнаграждава. Ти пак ще го направиш...
Random works
: ??:??