1.08.2013 г., 21:54

Случка в центъра на София

736 0 2
1 мин за четене

СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ

 

  Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъде да стигне.

  Хората са загрижени. От съседните магазини също са наизлезли и предлагат кой вода, кой стол за сядане, някой дори е донесъл чадър и го намества по посока на слънцето... Едни се опитват да разберат нещо повече от жената, други я успокояват. Все пак слънчев удар в този сезон и на тази възраст си е сериозно нещо!

  Поради поредната шумно пропагандирана рИформа в здравеопазването, свързана с усвояването на средства за наше добро, „Бърза помощ” не успява да се притече бързо на помощ. Пък и какво е един час за човешката история! Да не би когато бабата е била млада да е имало такива екстри я!

  По някое време наблизо минава линейка, но тя не бърза, пък и е в друга, само на нея известна, посока. Возещите се вътре двукопитни удостояват чакащите с усмивка и отвръщат с помахване на настойчивите знаци да спрат. Звуци изпращат четириколесното по неговия път...

  Внезапно бабата се съвзема, става и тръгва да си ходи. Така, без обяснения, просто казва, че бърза...

  - Не така, бе жено, стой тука! – притеснява се човекът, обадил се пръв по телефона за помощ. Дал съм си името и номера, ще ме глобят за фалшиво обаждане.

  Бабата е придобила свежест и е непреклонна. Добре, че останалите съпричастни потърпевши успяват някак да я придумат да пийне нещо разхладително и да остане още малко.

  Тук аз си тръгнах. Линейка не дочаках, защото бях излязъл от работа през обедната почивка и то без разрешение. По-късно през деня пак минах от там. Бабата я нямаше, нямаше и кого да попитам за случилото се. Стана ми жал не толкава за нея или за случващото се в здравеопазването – и двете са константни величини без шанс за положителна промяна. Замислих се за случайния доброволец, попаднал в деликатна ситуация, където всяко добро се наказва...

 

 

11.12.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не, друг се беше обадил преди мен. аз ходих да чакам линейката...
  • Това което си написал тук е негатив. Когато го проявих се видя един човек безкрайно огорчен от липсата на човещина, с голямо желание да помага на хората. Ти си този, който се е обадил по телефона. Голяма работа като доброто се наказва или не се възнаграждава. Ти пак ще го направиш...

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...