Случки по Петровден
По разказ на о. Поликарп
Беше Петровден. Павел се прекръсти на излизане от църквата и вдъхна от свежия въздух. Вътре беше станало задушно от многото хора, струпали се на Литургия покрай големия празник. Павел току-що беше взел Св. Причастие. Обичаше Петровден. Не само защото на този ден празнуваше именния си ден, но и защото дойдеше ли този празник идваше и лятото. Усещаше се по все по-топлите утрини, по черешите, по пъстрите рокли на младите жени по улицата, по усмихнатите лица, по лятното настроение и приповдигнатите разговори за годишната почивка.
Павел никога не пропускаше, от много години насам, да се причести на този ден. Вярваше, че по този начин не губи връзката си с Бога. Вярваше, че молейки за прошка с чисто сърце, постейки и причестявайки се редовно, ще бъде жив и здрав - той и семейството му, а и бизнесът му ще процъфтява. И понеже се стараеше да бъде честен и справедлив човек, беше сигурен, че и Бог ще гледа с добри очи на него.
- Дайте милостиня за бед ...