Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и се спряха на лицето ми, когато се събудих.
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губя времето да търся чаши. Дрехите ми бяха разхвърляни навсякъде из стаята, а единият ми сандал се мъдреше в саксията с розовата бугенвилия.
Надигнах се с досада, главата ми пулсираше от махмурлук. Болката се беше загнездила дълбоко в мен. От главата тръгна като по спирала надолу и по –надолу, стигна до сърцето ми, спусна се към стомаха ми и се спря, за да изригне в пълната си мощ. Свих се като подритнато коте. Чувах пулса си как думка в ушите дум…ддум…думм… После стигна до гърлото ми и го стисна в здрава хватка. Това болка ли е …или страх?
Затварям очи, за да не си спомня как излязох от кабинета на доктора, ни жива, ни умряла. Мъчех се да изтикам това в някой отдалечен ъгъл на главата ми, но ...