Смъртта
Затварям очи... Изморен... Слаб... С отнети от съня сили... Заспивам, отдавайки се на Съня. Той ме прегръща в ледено студените си ръце. Заспивам, изкарвайки от съзнанието си всичко... Всичко, което съм сторил е вече минало. Мястото, в което се озовавам, е празно, тихо, тънещо в тъмнина, лед и тишина... Тишината ме плаши.
Опитвам да изкрещя... Не се получава. Нямам сили за нищо, освен да се отдам на съня още повече... Може би съм не в рая, а в ада. Но това няма значение. Сънят... Сънят е този, който очаквам след дългия изморителен ден... Застинал в леглото си и заспал вечния си сън, аз съм на по-добро място...
© Пламен Петров All rights reserved.
