Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият без време сняг, значи чувствата му са истински. Емоцията е силна. И изживяването е неповторимо.
Застанал до прозореца, човек наблюдава как снежините се събират и заедно завиват цъфналите овошки и цветя. Пазят ги от студеното време, което като неканен тъжен спомен се явява в събуждащото се от зимен сън тяло. Иска да излезе навън, но снегът го спира. А само допреди няколко дни, слънцето грееше и радваше и двора, и сърцето. Но човекът осъзнава, че няма място за сърдене. Дори останал вкъщи, той може да гледа тази картина, нарисувана с палитра от бяла чистота и пролетна свежест. Не може да усети вятъра, който като диригент ръководи оркестъра от снежинки. Но не се сърди. Има ли по-добър разказвач от прозореца? Има ли някой, който да знае повече истории от него?
Прозорецът е видял дори онези неща, за които не сме и подозирали, че са се случили. Докато ние сме се радвали на първите дни на пролетта и сме притваряли очи под играещите на воля слънчеви лъчи, прозорецът е подреждал историите си, които е видял през зимата. Сяккаш е знаел, че дори през пролетта ще има студени и снежни дни. И тогава, той си поема въздух, усмихва се и започва да разказва. Припомня ни как сме свиквали със зимните дни. Как сме се обличали с дебели дрехи. Разказва ни, колко време сме отделяли, за да сме си вкъщи, на топло, със семейството. И как през студените зимни дни, човек най-силно оценява топлината. И я смята за жизненоважна. За нещо, без което не може. Разказва ни за това, че студът сковава ръцете, но отваря сърцето за добра дума и за чисти мисли. Прозорецът е разказвач, но в същото време ни е предпазвал от вятъра и ледения въздух навън. Понякога може да пропусне малко хлад, но то е било, за да ни напомни, че не сме чак толкова важни. И че не можем да вървим срещу природата. И за да оцелеем, трябва да сме в крак с нея.
Човекът стои пред прозореца и слуша разказите му. Припомня си весели, а понякога и тъжни случки. Разбира, че не може да контролира света. И че трябва да се нагажда според обстановката. Че ако миналата седмица е била слънчева и топла, много бързо може да се обърне на снежна и студена. И колкото и да се сърди и да е недоволен, той просто е длъжен да изживее всеки миг и да знае, че след студа, отново ще дойде топлината.
Прозорецът знае, че когато е студено навън, човекът ще застане зад стъклата и ще слуша разказаните истории. Знае, че това време е малко. И когато се затопли, всички ще забравят събираните истории и ще излизат навън, на чист въздух. Но е радостен, защото е поканил всеки от нас, да почувства уюта и топлината на дома си. И затова никой не му отказва поредната история, която в някой снежен пролетен ден, той разказва на останалите вкъщи хора.
Има ли по-добър разказвач от прозореца?
Или по-сладкодумен?
Толкова чист и искрен, че от него може да наблюдаваш един необикновен снежен пролетен ден.

Явор Перфанов
24.03.2020 г.
Г.Оряховица

Снимка: Явор Перфанов