Ех, колко бързо тече времето и ето, пак е зима. Снегът белее чист, пухкав, даващ надежда за добра година. Днес денят дойде така ненадейно, че хвърли в паника петлите. Сега те надуват гърдите си и гласовете им се носят от къща на къща, удрят се в заснежените покриви, заливайки все още смълчаните селски улички.
Баба Петра свали котленцето от огъня, после напълни две панички с мляко - нека изстине малко, че нейният старец не го обича горещо.
Къде се дяна тоз човек?! Видя ù се неспокоен, тази заран още преди първи петли взе да се върти и пъшка, ама мълчи, нищо не продумва. Напоследък много прегърбен ù се струва Йото, сякаш ходи на четири крака по двора. А как се катереше по липите, ухилен до уши, радвайки се на нейния искрен страх. Вече не смееше да го остави сам и все вървеше подире му. Сега къде ли се бави? Какво прави на студа толкова дълго време? Тя не издържа и излезе на чардака, така както си беше по чехли и без забрадка.
- Йоте-е-е, Йоте-е-е, къде си? Боже, какво те е прихванало?
Дя ...