КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, това е яйце от сокол керкенез. Дадоха ми го момчетата. Какво ли ще се получи, ако го подхвърлим на щъркелите? Дали ще се излюпи и то?
Мирея предусещаше, че ще направят някоя беля, но и на нея й беше интересно, затова му позволи да се качи на покрива при гнездото, докато ги нямаше големите птици и да постави яйцето до щъркеловите, които бяха още топли-топли. Слънцето спомагаше температурата им да не спадне под тази, до която майката-щъркелка ги бе загряла. Скоро след това тя се върна и като подбутна учудена новото яйце отново легна върху тях да ги мъти.
Мирея и Желяз си дадоха дума да мълчат пред старците и скоро гласовете им се сляха с дружината деца на улицата.
След не повече от месец в гнез ...