СОБСТВЕН ИЗБОР
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хората от средната класа, но това не го притесняваше. Беше изгубил много по-важни неща в живота си, та да се притеснява за някаква си къща. Беше изгубил семейството си, работата си, приятелите му се бяха отдръпнали от него, като че ли беше прокажен. Сега беше сам, делеше една, изоставена от градинарите, барака в парка с още двама несретници и единствената грижа, която имаше, беше намирането на прехрана за деня. Съквартирантите му бяха свестни хора, нещо рядко срещано при тази социална група, заедно деляха всичко, което имаха, дребни суми пари, храна, цигари, някоя бутилка евтина водка и каквото там им попадне.
Преди десет години той беше уважаван член на обществото, човек със солидна професия, ...