Социализъм
Седи си на масичката в хола и набива салам „Камчия“, нарязан на дебели филии. – Вкусът си е същият. – Боцка си от доматите – родно производство, поръсени с пресен лук от вилата и и си пие от сливовата ракия на баджанака. Не му се вярва, но като си помисли само...
– Значи бай Тошо се е върнал? И кога е успял, нали го свалиха през 89-та година? Кога, защо, не питай. Нали се е върнал. Сега като започнат едни реорганизация, едни Априлски пленуми, едно облагородяване на социализма. Значи съм още на работа в института и си клатя краката, а те клатят мене. Че това е направо кеф. Социалистически кеф.
Пусна телевизията. Даваха мач с Гунди. Го-оол. Гунди вкара. – Ама аз не бях ли от ЦСКА? Но какво значение има това в този славен социалистически момент?
– Какво става всъщност? Всичко изглежда толкова неправдоподобно. Ще отида да си купя тройка кебабчета, за да видя дали са същите. – Отскочи до кебабчийницата на Спиро. Там си беше, на същото място. Влезе, лъхна го застоял социалистически въздух. Подпийнали мъже пееха „Градил Илия килия“. Седна на любимата си маса, която учудващо беше празна. Поръча си тройка кебабчета, с една шопска салата и сто грама гроздова ракия. Още с първата хапка усети, че кебабчето е правено с месо от „Родопа“. Прясно, ароматно, овкусено по социалистически. – Знаех си – си каза. – Кебабчето издържа теста. Значи продължвам да живея в социализма.
Оставаше да провери само жената. Погледна си безименния пръст на дясната ръка. Имаше халка.
– Значи съм женен. Ама за кого е въпросът? За Ленчето от 7-мия етаж или за Илинчето от Молдова? А-аа, коя е тая с развлечения пеньоар и ролките на главата? Не я познавам. Да не сте се припознали? Аз съм Ваш мъж? И съм си избрал толкова грозна и дебела жена? Не искам да Ви обиждам, но ме поставяте в неудобна ситуация. Сам съм Ви го казал? Че ще се оженя за Вас? И съм го направил? Кога, защото нищо не помня? Ама и тоя бай Тошо прекалява. Ами малко повече грижа за жените. И ергенският данък да го махне. Толкова е унизителен. А, не. Този социализъм направо ми омръзна. С такава грозна жена на глава, ще се преместя в демокрацията веднага. Искам си правата. Хвърлям си червения билет. Но май бях от ОФ-то. Да живее демокрацията! Аз съм свободен човек! Искам да живея в свободна държава! – и с вик се събуди.
© Милена Френкева All rights reserved.
