22 min reading
Глава тридесет и втора
Остър звук на сирена цепеше въздуха в тази “тиха свята нощ”. Линейката летеше по заснежените булеварди на Париж, на път към най-близката болница. Оставаха само няколкостотин метра, но състоянието на ранения беше повече от критично. Беше загубил много кръв. В 11 часа вечерта, навръх Коледа, пътищата бяха безлюдни. Шофьорът на снегорина беше в тежко състояние и не можеше да съобщи за катастрофата, а Симон беше изпаднал в пълно безсъзнание. Лежеше на пътя с лице, покрито с кръв, и изпочупени крака и ръце. Не даваше никакъв признак за живот. От другата страна на шосето, напреко на пътя беше застанал снегоринът с все още работещ двигател. Шофьорът лежеше в кабината безпомощен и също чакаше помощ. При удара вратата на кабината се беше отворила и радиотелефонът, лежащ на седалката до него, беше изхвръкнал и паднал на пътя. От удара се беше самовключил и се чуваше гласът на диспечера. Естествено нямаше кой да му отговори.
Двадесетина минути след удара семейство от съседн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up