Глава двадесет и втора
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази омайваща планината. При всяка възможност, тя молеше Еди да се разходят до близката планина. Драгалевския монастир имаше особено място в сърцето на младото момиче. Тишината, спокойствието и светостта на мястото имаха особено въздействие върху Лина. Тук тя се чувстваше извън времето, беше невидима участничка в историята на това свято място. Тук тя се зареждаше с положителна енергия. Странното беше, че и Еди беше започнал да гледа с други очи на добре познатия манастир. Малката църквичка, манастирският двор с беседката и цветята наоколо, гробовете на починали игуменки на манастира, превръщаха мястото в тайнство с особено излъчване. Тук цареше тишина, мир и красота. А редкият, монотонен камбанен ...