София
Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващи.
София – високи сгради и ниски доходи.
София – широки улици и тесни представи за живот.
София – голям град, малък дом. Изобщо, ако може да се нарече дом.
София… Дойдох при теб преди години, ала ти как се отнесе? Захвърли ме, смеейки се, посред нищото. Остави ме ей така сама, без закрила. Подигра се с мен, унищожи ме. А казват, хубава си била, някак горда, умееща да даде всичко нужно на човека.
Е, да. Ако за теб това значи вместо чист въздух, да дишам прах и пушеци от фабрики, автомобили. Да се храня не с полезни храни, а с остатъци, каквито успея да намеря. Да пия не кристална вода, а солени сълзи… Не. Ти не си моят дом. Не си достойна да се наречеш така. Ти си просто временен подслон.
Подслон, докато съществувам.
© Любомира Герова All rights reserved.
