Солена любов
Каталина стоеше в стаята си и се гледаше в огледалото, мислейки си за него и за обичта й. Беше опитала всичко само и само да предизвика някакво чувство у него, но не успяваше. Само при една негова усмивка изпратена към нея от него, тя усещаше сърцето си три метра над небето. Любов беше обвила крехкото й бързо ранимо сърце.
Ката погледна косата си. След толкова много опити и чувства разбра, че нищо няма да стане с мечти и блянове, със сладки сънища и горчивата реалност, със солени сълзи и вечни усмивки. И от всичко това у нея се пораждаше само и единствено тъга. Само ТОЙ можеше да спаси сърцето й – изгнаник на болката и вината прииждащи у душата й и изпълващи крехкото й тяло. Тя бе решила, че трябва да се промени, искаше го и не можеше да издържа повече с това нейно аз, която искаше да премахне от себе си. Тя бе решила, че тази година ще бъде друга и следваше целта си. Като се започнеше от характера, от който искаше да махне само срамежливостта, всичко друго беше заради нег ...