СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? Може би или по-скоро страха от това, което не ти стиска да промениш. Тишината има остри нокти, впива ги в душата ти всеки път, когато забравиш да я изгониш. Идва неканена и никога сама. Натрапва аромата на блаженството и приспива бдителността. Гали с ръцете на любяща жена, докосва устните ти с толкова плам, а после нашепва с божествена сладост „Довери ми се, никой не умира тихо!“ А става толкова тихо, че черното избелява. Изгубваш я от погледа си и тогава те връхлитат – обвинения, съмнения, клиширани извинения. Появява се цвят, после друг, а с него спомен, следван от друг. Тишината е там, вкопчила се е в душата ти, съска в лицето й.“Приеми ме в себе си, допусни ме до същността си. Изпразни ме ...