Кога е дошло утрото, слънцето понапичаше даже и през щорите, дали бяхме залепнали за чаршафите

- Колко ли е часът Петро - промълви замечтано Натали

- Не знам, може и обяд.

- Не помня от кога не съм спала така непробудно и без да сънувам кошмари - все така замечтано говореше тя - Сякаш бях омагьосана, колко  е било хубаво да бъдеш безгрижен .

Ръчичките й нежно приглаждаха косата около слепоочията ми, голите ни бедра се докосваха, ходилата ни потръпваха.

Не знам какво си мислеше  или мечтаеше тя, но аз бях обезоръжен от топлината и доверието й, даже бе ми достатъчен само допира на крайниците й, упойващия й мирис. Не мислих даже и за секс, това ми беше достатъчно. Вероятно сме задрямали отново.

- Петро, срам ме е ,...може ли да ми дадеш други дрехи, хавлии, така ми е некомфортно...После можем да се излежаваме

- Извинявай Натали, не се съобразих, сега ще ги донеса - виновно казах

Хитруша, станах , а тя се загледа в наедрялите ми боксерки.

Хапнахме набързо и с по две лъжици мед и тахън, чисти и свежи отново в леглото с тениски и боксерки.

Не ми се струва и двамата да сме скопени макар, че толкова време сме под една завивка, или ни е по-интересно да се правим на интересни.

О,  и лекарката ме бе предупредила да внимавам.

- Пиер, искам да отида до в къщи, да се преоблека в по-нормални дрехи, не че тези са ненормални, да се обадя на Матилда, че уж съм се прибрала от Метцово и се връщам. Ще ми помогнеш ли да изхвърля моите продукти от колата, вероятно да се развалили.

- Не, годни са, аз ги сложих така с торбичките в хладилника-ракла, ще ги извадя и сложа в колата.

- Така ли, а защо не ги употребим тук, да не съм на пансион, по-точно на курорт - смееше се тя - Мерси боку за панталона и дрехите ми, не са изгладени, но ще ме закарат до в къщи.

Върна се след обяд с приповдигнато настроение, в друг панталон, бяла риза, като някоя гимназистка, помогнях й за двете чанти от колата

- Тук донесох червено вино, нали казваш  влияе на кръвното, а само виното ли ...В другата чанта са мои дрехи, не че твоите  са лоши, но са за първа помощ - смееше се тя закачливо.

Стори ми се дваж-триж по-симпатична, с разпуснати коси, гримирана. Въздъхнах само.

- Ще се преоблека за минутка и се залавям с готвенето.

Мирисът на парфюма й мина като облак около мен. Слисах се но скръстих примиренчески ръце.

Появи се отново обаятелна, в черни джинси, синя риза с навити ръкави, копченцата разкопчани до полувината риза, а там беше най-здравото копче, придържащо гърдите й.

- Много си красива - не се сдържах

- По-добре е отколкото с напъхана в боксерките кърпа, нали...Задължена съм ти с пет хавлиетни кърпи - и не спираше да се смее

- А аз с едни бикини - разсмях се на шегата си - Заедно с кърпите отидоха в контейнера за смет

 Пийнахме за нас самите, за дъщеря й  Матилда , и ей така за хубавото време. Виното ни отпусна. Погалих нежно лицето й и замряхме в многообещаваща црегръдка и целувка.

- Спасительо мой, защо закъсня толкова... Чаках те...Спасительо мой, моят Пиер, моят Петро - шепнеше в унес тя

- Спасителко моя - отвръщах и аз - Без твоя помощ, едва ли щяхме да сме заедно и пияни от любоя, благодаря ти мадам Натали.

   А в същност...

- Петро, Пиер, добре ли си - извади ме от мечтите кирия Наталия

- Да, добре съм госпожо, бях се замечтал, на къде да поема през тези почивни дни - окопитих се за секунди

- О, ние приятелките вероятно ще ходим до Метцово за три дни.

Спуснах рулетката на входната врата, заключих я и подадой ключа

- Весели празници мадам Натали, на Метцово е по-хладно, вземете си и по-топли дрехи - смотулевих

- И на теб весели празници, Петро

                 Понякога се питаш, защо нямам  няколко почивни дни, друг път какво ще правя толкова време неангажиран в работа.

Въртях се из къщи, по двора. Пет дни. Защо се разделих с Красето, сега и тя не е на работа и можехме да правим ако не друго поне любов. Не беше капризна, а по-скоро търпеше капризите ми, '' да идем тук, да идем там '', вместо да мързелуваме в леглото, ставаше и тръгваше.

Но, имаше едно голямо ''НО'', беше 3-4 години по-голяма от мен, но не й личеше защото бе слабичка. Не й беше само до размяна на флоиди, а искаше отново семейство. Хайде годините  нямат чак толкова значение, омъжила се, развела се, но винаги с недомлъвки говореше като я попитам има ли, няма ли дете. Дали не идваше при мен, само ей така, за да бъде с някой, вероятно нямаше приятелки, защото никой не й звънеше когато бяхме заедно. Беше се разсърдила, че съм много любопитен за миналото й .'' Нали ти казах, омъжих се, несходство в характерите, разведох се , какво повече ''. Поне в любовта си бяхме искрени и не преигравахме да се преструваме, че сме постгнали върховият момент. Постепенно тя разреди срещите си с мен, аз сметнах това за нормално и престанахме да се търсим. А и къде да се срещнем из Атина, и двамата не бяхме любители на неделна Омония.

Нали си мислеше за Делфи, или за мостовете към остров Евия, може би Делфийския оракул е по-важен, а. Какво щях да го питам...

Ами да не се мотая, а да тръгвам натам, по старото Етники одос, после Тива, Алартос, Левадя, Арахова и Делфи, около 120-130 килметра.

В Делфи намерих хотелче с таверна, от хотелската стая се открояваха кяколко високи голи чукари, по-надолу зеленина. Тишина и спокойствие, идеална гледка, оставаше само да си с любима жена и да се наслаждавате, на гледката , де.

Разгледах безбройните експонати в музея, пих водица от чучурите на стара каменна чешма, спъвах се по камъните на калдаръмените улички, правех се на турист и снимах каквото видя.

Вечерта собствениците, мъж и жена, бяха и сервитьори, и готвачи, и добри събеседници. Започнах от узо с парченца лед, дежурната гръцка салата, домати, печена чушка и лук, сирене, маслини, полувин лимон и много зехтин. В друга купа парченца краставица с мляко и чесън, копър, дето му казвахме сух таратор или млечна салата.После пържена риба, сувлаки и вино рицина, и тиха гръцка музика от стерео уредба.

- Ти по работа ли тука момче - попита мъжът, изглеждащ също като Антонио Куин от филма '' Зорба гъркът ''.

- Не, на разходка - засмях се - Искам да ида горе на светилището, много съм чел за него  и за оракула

-  А, добре си намислил, преди имаше много туристи, но не са срещали оракула...Е, ще идиш да видиш, някои казват даже преспивали там по камъите, но вечер на високото е доста студено и не го препоръчвам. А тука разправят, че се появили лисици и безстопанствени кучета, та вечер не е за оставане там.

Приближи се и жена му, все едно Мелина Меркури.

- Ако вярваш в оракула, няма да го видиш, но ще го почувстваш, момчето ми. Но трябва по изгрев слънце да си там горе. Има път до там и паркинг, а после  100-200 метра има пътечка. Да те събудим ли утре сутринта.

Кимнах утвърдително.

Драпах вече по излъсканите от туристи мрамори, вероятно са били стъпала , но безхаберието и ерозията ги е разместоло. Огледах се на площадката. Запазени каменни колони подредени с арките си отгоре, и сега изглеждат величествени, как ли са ги превозвали из тези височини. В единия край на площадката няколко повалени на земята и обрасли  с трева  каменни колони, две-три счупени и забити в земята, нещо като каменна арка до тях. А къде е златния трон подарен от цар Мидас.

Светилището на Аполон, голяма четериъгълна площадка, построен на склон на планината Парнас, а Пития,  върховната жрица, истинска жена ли е била. Приближих се до повалените колони, в крав на площадката,слънцето се показваше между клоните на  огромни лаврови, дафинови, дървета и дафинови храсти, по на дясно голямо старо маслиново дърво.Обърнах се с лице  към  него. Всичко беше затаило дъх огряно от първите слънчеви лъчи, в далечината в зелено-синьо и в лека бяла пелена се виждаше гора. Тишина. Мистика.

- Оракуле - започнах ясно - Не те виждам, но ти ме виждаш и чуваш... Дойдох при теб да те попитам, имам много жени около себе си, но ми трябва само една, да бъде винаги около мен, ще стане ли това...Дай ми поне някакъв знак, че ще стане,... това исках да те питам.

Гледах към клоните на старото маслиново дърво, дали не се крие някъде там, да ме наблюдава и да пророкува.

Минаха 3-4 минути, стоях неподвижно. Внезапно листенцата по високите клони се размърдаха, после по-надолу и по-надолу.

Цялото дърво оживя пред мен.. Наблюдавах всичко това втренчено, даже се ощипах по бедрото.

Озърнах се, листата на другите дървета висяха неподвижно. Слънчев лъч се провря през чаталест клон, присветна ярко и листата на маслиновото дърво замряха неподвижни. Слънцето вече грееше по -силно, а капчиците роса по тревата проблясваха като бисерчета.

Тревата се размърда и някаква голяма змия си проправяше път към каманаците. Погледнах я невъзмутимо, дали и Пития е чула въпроса ми и отива бавно и велиествено на трона си да пророкува...

Гущерчета бяха вдигнали главички и наблюдаваха нещо. Малко встрани две  по-малки змии се бяха навили на кравай и напичаха на първите топли лъчи. Охо, значи не само защото вечер е студено тук, но има и разни влечуги, които търсят топло.

Високо в синьото небе двойка орли гордо се реяха и оглеждаха надолу за плячка. Природата се бе разбудила.

Погледнах към маслиновото дърво, листата му бяха все така неподвижни.

- Благодаря ти оракуле - прошепнах тихичко и заслизах бавничко към паркинга по изтърканите мрамори

следва продължение...