Кога е дошло утрото, слънцето понапичаше даже и през щорите, дали бяхме залепнали за чаршафите
- Колко ли е часът Петро - промълви замечтано Натали
- Не знам, може и обяд.
- Не помня от кога не съм спала така непробудно и без да сънувам кошмари - все така замечтано говореше тя - Сякаш бях омагьосана, колко е било хубаво да бъдеш безгрижен .
Ръчичките й нежно приглаждаха косата около слепоочията ми, голите ни бедра се докосваха, ходилата ни потръпваха.
Не знам какво си мислеше или мечтаеше тя, но аз бях обезоръжен от топлината и доверието й, даже бе ми достатъчен само допира на крайниците й, упойващия й мирис. Не мислих даже и за секс, това ми беше достатъчно. Вероятно сме задрямали отново.
- Петро, срам ме е ,...може ли да ми дадеш други дрехи, хавлии, така ми е некомфортно...После можем да се излежаваме
- Извинявай Натали, не се съобразих, сега ще ги донеса - виновно казах
Хитруша, станах , а тя се загледа в наедрялите ми боксерки.
Хапнахме набързо и с по две лъжици мед и тахън, чисти ...