Спиди Гонзалес
1 min reading
Историята помни много куриози. Все още обаче очаква да я изненадат с ракия от диня. Истинско предизвикателство би било да се дестилира такава от чушки. Поел върху себе си кръста на пионер, изчетох де що намерих литература за обратната осмоза, ферментацията, дехидратацията, конструирането на казани и сублимацията. Следващата стъпка бе да се снабдя с десет щайги чушки, четири кила захар и чушкопек, за да я направя двойно препечена. По въпроса за това какви точно да са чушките, книгите нямаше как да ми дадат информация, затова дадох шанс на мартенските лудогорски ранозрейки да изкачат стъпалата на славата.
Изсипах чушките в стар варел от смазочно масло за верижна техника с надеждата да излезне синджирлийка, прибавих захарта и осемнайсет литра чешмяна вода, покрих сместа и си наложих двадесет дена да не поглеждам вътре. На двадесет и първия разбих катинара, но резултата не напомняше на нищо видяно до този момент. Някой предубеден би нарекъл видяното бъркоч от миазми. Може би при по-продължително варене би се получило сносно сладко, ако подменях чушките със сливи, но със сливи и баба знае. Затова прибавих калиев бисулфит, титаниев двуокис и една съставка, която за безопасност нямаше дори и име в аптеката (продадоха ми я като сигурно средство против болки в синусите), и сместа се оцвети в приятен жълто-зелен отенък. Цялата работа взе да намирисва на алхимия, но лесни пътища към успеха няма. Като че ли преди три години в "Стани богат" бяха казали, че калиевият бисулфит не е избухлив, а аз разчитах на паметта си. Изсипах сместа в казана. В първите десет минути не се случи нищо. След това изригна малък облак във формата на Ути Бъчваров, който издекламира рецепта за холандски кнедли и се разпадна. Появи се гъст като мъгла дим, от който не можех да видя и на двеста метра пред себе си. На очите ми силно залютя, червата ми се обърнаха и докато повръщах си мислех, че това ми е най-експресния махмурлук досега. Със сигурност щях да кръстя ракията "Спиди Гонзалес".
Изсипах чушките в стар варел от смазочно масло за верижна техника с надеждата да излезне синджирлийка, прибавих захарта и осемнайсет литра чешмяна вода, покрих сместа и си наложих двадесет дена да не поглеждам вътре. На двадесет и първия разбих катинара, но резултата не напомняше на нищо видяно до този момент. Някой предубеден би нарекъл видяното бъркоч от миазми. Може би при по-продължително варене би се получило сносно сладко, ако подменях чушките със сливи, но със сливи и баба знае. Затова прибавих калиев бисулфит, титаниев двуокис и една съставка, която за безопасност нямаше дори и име в аптеката (продадоха ми я като сигурно средство против болки в синусите), и сместа се оцвети в приятен жълто-зелен отенък. Цялата работа взе да намирисва на алхимия, но лесни пътища към успеха няма. Като че ли преди три години в "Стани богат" бяха казали, че калиевият бисулфит не е избухлив, а аз разчитах на паметта си. Изсипах сместа в казана. В първите десет минути не се случи нищо. След това изригна малък облак във формата на Ути Бъчваров, който издекламира рецепта за холандски кнедли и се разпадна. Появи се гъст като мъгла дим, от който не можех да видя и на двеста метра пред себе си. На очите ми силно залютя, червата ми се обърнаха и докато повръщах си мислех, че това ми е най-експресния махмурлук досега. Със сигурност щях да кръстя ракията "Спиди Гонзалес".
© Илиян All rights reserved.
и ракията си я бива...;'Р Като отлежи достатъчно да поканиш аудиторията на по чашка алхимична ракийка,мммм- салатата от Ути
