Седях си аз на спирката и чаках автобуса като всеки друг ден преди това. По едно време ми мина през ума, че автобусът така и не идваше. Зачудих се дали някога сьм се качвала... май успях веднъж... но когато го направих, ме глобиха 7 лева, защото съм нямала билет. Началният ентусиазъм ме напусна малко след този злощастен случай.
Та си мислех, как така не съм се качвала на автобус преди. Е, то е ясно, че не става въпрос за обикновен автобус... Но какъвто и да беше, явно не всеки можеше да се качи. Отначало реших, че пътниците трябва да са отбрани, елитни личности. Но след време забелязах, че дори и най-бедните се качваха, наред с богатите по душа и положение.
Тогава реших, че грешката е в мен. Но какво правех грешно? Защо не можех да се кача поне веднъж на този автобус? Разбира се, всеки там си имаше някой, с който да сподели возенето, но според слуховете, някои от пътниците слизаха на различни спирки. И така, без партньор, аз нямах избор, седях си и чаках възможност и аз да се кача на в ...