Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се въртят в главата след всяка нова капка по прозрачния ми чадър. Още не бях извадила зимните си дрехи, а и от летните не можах да избера подходящ тоалет за деня. Значи дъждът ще е виновен днес за безвкусицата в мен! Нищо де, в този порой никoй няма да забележи комбинацията от розово и синьо в мен, може пък и да изглежда модерно! Невъзможно ли е?!
Въпреки че е събота, спирката, както винаги, е пълна с чакащи. Вече познавам всички пътници. Колко странно! Не се чувствам самa в този огромен град, чувствам близки дори и непознатите лица. Например жената с червената чанта, стои до мен всяка сутрин. Понякога усещам, че е нещастна, очите ù са подути от безсъние. Искам да я попитам как е, но ето че дей ...