Много е приятно да се събудиш сутрин, а навън да е зима. Особено пък  когато навън е навалял сняг.  В стаята камината грее и е топличко, а заставам до прозореца и гледам как снегът покрива земята и си мисля, дали може да скрие и грозното, мизерията, омразата... И всичко да стане бяло и чисто.  Както в двора ми.

Снежинките продължават да танцуват... Излизам и да потанцувам с тях... И не само с тях, а и с Вятъра. Отдавна не съм писала за него.  :) Искам да го поканя на танц, а той... Той много обича облаците, не ги оставя намира. Подбутва ги ту на тук, ту насам и все повече снежинки се изсипват от тях и все по-едри, които започват да приличат на големи бели цветя.  Надигам глава нагоре и искам да попитам този ”букет”, дали е  за мен. А той разрошва косата ми и ми казва да се прибирам, че ще замръзна.  Ще се прибера, но първо ще направя , ангелче в снега с тяло. И ще помечтая. И ще си пожелая, хубави неща. Ще пожелая снегът, ледът и студът да са само навън, а в душите на хората да топло и слънчево. Прибирам се, пак не танцувахме  с Вятъра, нищо... може би друг път...

Време е за кафе на топло до камината...  Защо ли не свързват зимата с Любовта? Може би и е студено или и липсват витамини?

Тогава рецептата е - топло кафе, фреш от ябълки и моркови, и  повече гушкане под одеялото. Или любими хора у дома, край камината. И ето ... струва ми се, че на Любовта ми, вече и е  добре...

Обичам те!