А тебе те няма...
Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без
посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене.
Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност.
Вечер, когато луната изгрее, а звездите вече са заели полагащите им се места и
наблюдават дребните човечета, пръснати като мравки във всички посоки – някой прибиращи се от
работа, а други отиващи да копонясват до забрава в града – аз излизам бос, облечен в спокойствие
и тръгвам бавно по брега на реката.
Обичам да усещам мекият зелен килим или твърдата и непоклатима скала, прохладната
почва и нежната вода, под и между пръстите на краката си.
Обичам нощем да слушам щурците как пеят, възхвалявайки небето и жабите с тяхната
звучна песен чуваща се на километри около блатото. Нежния звук на реката и тихия напев на ...