С братовчедката ми В. (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея протичаше при дъжд вада.
До стената имаше стар дънер от голямо дърво. Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подреждахме около нея дървени трупчета за мебели, постилахме парцалчета. В дола при дъждове бяха
довлечени парчета от счупени чинии и чаши. Ние ги събирахме и ги слагахме при куклата за чинийки и чашки. Те бяха разноцветни и много им се радвахме. След обеда маминка ни слагаше да спим, но какво ти спане, като не сме се награли! Чакахме я да заспи и тихо се измъквахме навън.
Тя беше гъбарка, знаеше къде растат печурки. Един път се върна с две торби и раница, пълни с вкусните гъби. Какво ядене, пържене и сушене беше! Изпържени, ги редеше в бурканчета за зимата.
Едно лято, бях на 6 г., с братовчедката и маминка ходихме на разходка из полето.
Минахме край една житна нива. Беше преди жътва, класовете бях ...