Спомени - 11 част - продължение

         С братовчедката ми В.  (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея  протичаше при дъжд вада.

До стената имаше стар дънер от голямо дърво.  Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подреждахме около нея  дървени трупчета за мебели, постилахме парцалчета. В дола  при дъждове бяха

довлечени  парчета от счупени чинии и чаши. Ние ги събирахме и  ги слагахме при куклата  за чинийки и чашки. Те бяха разноцветни  и много им се радвахме.  След обеда маминка ни слагаше да спим, но какво ти спане, като не сме се награли! Чакахме я да заспи и тихо се измъквахме навън. 

        Тя беше гъбарка, знаеше къде растат печурки. Един път се върна с две торби и раница, пълни с вкусните гъби. Какво ядене, пържене и сушене беше!  Изпържени, ги редеше в бурканчета за зимата.

         Едно лято, бях на 6 г., с братовчедката и маминка ходихме на разходка из полето.

 Минахме край една житна нива. Беше преди жътва, класовете бяха високи. Откъснах един клас и реших да го скъся, като със зъби откъснах една част. За мой ужас заедно с парчето от устата ми изхвръкна и първият ми млечен зъб. Заболя ме, но  уплахата ми беше по-голяма от болката. Ревнах с глас, не можех да преглътна слюнката си.  Утешаваха ме, че няма нищо, че ще ми порасне нов зъб, но напразно. Нищо не помагаше, плюех кръв, езикът ми попадаше в дупката. През целия път до дома  аз плаках и се окайвах какво ще правя, ако ми изпадат и другите зъби. Майка ми и леля ми почнаха да ми се присмиват на шега, за да ме успокоят. Бях се уморила да рева и това помогна да млъкна. Маминка беше много весела и игрива. Тя запя и покани майка и леля да играят хоро, и ние с В. станахме да тропнем. Когато след време вторият зъб трябваше да падне, аз пак се страхувах и го крепях  до последно. И до края много трудно се разделях с млечните си зъби, за ужас на татко, който беше зъболекар.