Вишни
Обичам да ми говориш за онази жена. Как я обичаш и как тя за теб е целия свят. Тогава хубавите ти очи блестят и по лицето ти се плъзва благодатна усмивка. Колко си красив в тези моменти. Разказваш ми как сте се запознали, там през онзи април под белоснежните вишни. Била е облечена с рокля на цветя. Ти си отишъл да варосваш нейните овошки, а тя те е почерпила с чай от мента. Как черните й маслинени очи са се засмели, когато си се опарил от чая. После сте седнали под стария орех и дълго сте говорели. Въздухът е миришел на пролет, а старият орех е слушал смеха ви.
Дълго след това си мислел за нея, дълго след това тя е мислела за теб. Без да се престрашите и двамата да се срещнете отново. Накрая тя те е поканила на ликьор от млади зелени орехчета в къщата си. Тя не сваляла очи от теб, ти не си свалил очи от нея. Срещата преминала в мълчание. Тогава сте си казали всичко без думи.
На другия ден сте отишли на кино. Дори не помниш филма, но помниш доволните й очи и ръцете й впити в твоите. И първата целувка, устните й влажни и искащи, помниш…
Тя е била най-красивата булка за тебе, а ти си бил най-щастливият мъж. Тя е била най-щастливата жена…
После дошла коварната болест… Тя губи спомените си.
Говори ми… Разкажи спомените ми…
© Vaska All rights reserved.
