Спомени
Пътувам с кола назад във времето, спомени се появяват и безброй радостни моменти ми навяват как не искам да спира колата да вървя назад и да виждам тези красиви картини колко малък бях, а какъв станах. Времето безвъзвратно си отива, лицата и характерите ни промива, ние сме просто облаци в небето, днес сме тук, утре ни няма, не се знае накъде вятърът ще ни повее и дали утре слънце ще изгрее. Дали ще съм тук, за да го видя, или вятърът надалеч ще ме издуха, като капчица дъждовна ще се изпаря, или в нечий прозорец ще се разбия, като сянка в нощта ще се скрия. Само тъничка следа от спомени след мен ще блести, но времето и нея ще заличи, колко е страшно това, че времето всичко ни отнема - и сила, и приятели, и живот, и радост, и тъга, всичко изгаря в пещта, но не могат да изгорят спомените в моята душа, огнеупорни, защитени, времето ще ми ги отнеме, когато Бог ме вземе, това е единственото, което до гроб остава!
