Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви автомата. Пое въздух и притича бързо през улицата и облака прах, който се носеше хаотично навсякъде. Намалената площ на тялото й, сгънато и наведено възможно най-много, намали неспиращите пориви на вятъра, но затрудняваше бързата реакция при евентуална атака. Но за късмет, никой не дебнеше в този район, поне за момента.
Така Дайра успя да стигне до първия блок само след десетина секунди без прикритие, който се оказа някакъв търговски склад.
Тоест - поправи се тя, докато нагласяше ремъка на провесеното през раменете й оръжие, - някога е бил склад, сега кой знае какви същества се крият в него. Не искаше и да знае. Движеше се максимално безшумно, дрехите ù бяха сливащи се с околността. Денят беше с ...