Спомени за село
Част І.
У дома
Карам с над 140 км в час, а пътят се разделя пред очите ми на две и остава от ляво и дясно зад мен. Добре, че построиха магистралата, че като се сетя преди години, по времето, когато пътувах по този път почти всеки петък и се връщах обратно неделя вечер, колко бавно се придвижвахме, и досега ми прилошава от усещането за умората след пътуването. Беше цял ритуал тръгването ни за село. Мама стягаше едни бездънни куфари, а баща ми се суетеше дали ще загрее колата на Витиня или ще се разминем без аварийни спирания. Спомням си, че дори и да нямаше проблеми със загряването на двигателя, почти винаги попадахме в колоната от коли под билото на прохода. Така ставаше защото всички ние, така наречените "софиянци" дойдеше ли петък вечер се втурвахме към селата си, за да навестим баба и дядо и да напълним торбите с пресни плодове и зеленчуци или буркани с туршия и компот според сезона, за да изкараме по-евтино седмицата.
Сега времената са различни. Вече отдавна има вси ...