Белезникавите капки дъжд забързваха барабаненето си, по покрива на рикшата, в която се возеше Елинор. Напъпилите дървета изпускаха съблазнителен, сладък аромат, който сякаш я викаше, а хладният пролетен ветрец палаво си играеше с дългите и кичури катранино черна коса. Елинор почувства тръпките студ по тялото си и леко придърпа ръкавите на кимоното си. Синият и поглед следеше розовите вишневи листчета, които се сипеха бавно побутвани от вятъра, сега ги виждаш, а след малко няма и спомен от тях. Защитена под натежалите клони на вековните вишни, прашната пътека криволичи дълго и след един от поредните завои пред очите и се разкри гледка от миналото... миналото, което тя така се стремеше да забрави, но не можеше. Мислите и препускаха бързо, един след друг спомените се завръщаха тичешком, без да я оставят да си поеме и дъх.
Елинор затвори очи и леко разтърси глава, опитвайки се да прогони спомените, които я връхлитаха с пълна сила. Опитваше отново и отново... но безуспешно. Най-накрая минал ...