Mar 2, 2012, 8:52 PM

Споменът

  Prose » Others
857 0 2
1 min reading

Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли онази изгаряща любов, която поглъща всичко по пътя си? Помниш ли как беше готов на всичко, да преобърнеш живота си, да се бориш до последно, за да я запазиш? Помниш ли онази глътка въздух, която при раздялата ти се стори последна? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да викаш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли, когато отново се изправи на крака и покори света? Помниш ли онази любов, за която си струва да преобърнеш живота си и да се бориш до последно? Помниш ли онова чувство на завършеност, как не беше нужно нищо друго, за пълно съвършенство?  Помниш ли хората, които идваха и си отиваха? Помниш ли хората, които през целия път останаха до теб?
 Помниш ли мен? Аз бях онази първа глътка въздух. Моите прегръдки ти даваха сила, когато беше слаб. Аз те вдигах на крака, когато имаше нужда. Аз ти помогнах да покориш света. Аз бях онази единствена любов. Аз бях до теб през целия път. Аз бях всичко, което те смазваше и изграждаше. Аз ще бъда и последната ти глътка въздух. За теб това е пълноценен живот, за мен не е нищо повече от работа. Аз съм само споменът.
В крайна сметка остават само спомените, сенки на съзнанието ти. Те са единственото, което никога няма да те изостави. Продължават да са там, когато се чувстваш напълно сам сред тълпата. Правят ти компания, когато си абсолютно самотен. Единственото, към което можеш да се върнеш в моменти на пълна уязвимост. Силуети в тъмнината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хелене Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...