Спор /за конкурса/
-Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
- Ти пък си широка и дебела.
- Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
- Глупости! И аз имам блясък.
- Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу!
- Може да съм грозна, но ти си пък тъпа! Бъркаш навсякъде всичко и го превръщаш в каша.
- Мене ме обичат повече от тебе…
- Затова ли само вкъщи си стоиш, а аз ходя по тържества и приеми?
- По-възрастна съм, уважавана съм... Много съм видяла на този свят, а теб никой не те знаеше дълги години.
- Да, но щом ме видяха, вече без мен не могат.
- Аз съм по-добра!
- Аз пък съм по-така!
- По-умна съм от тебе!
- Глупости! Само си суетна, а не можеш отстрани да се видиш.
- Аз така, а ти…
- Не е вярно! Родът ми е знатен.
-Твоите братовчедки на полето сено събират, а ти си седнала да ми се хвалиш с произход.
- А пък твоите роднини в строителството работят - вар бъркат и пясък носят.
- Мразя те!
- Че тебе кой те обича?
- Стига вече!... Млъкнете! Омръзна ми да ви слушам... И двете сте като мен прибори, но с различни имена - едната лъжица, втората вилица, а аз нож. Всички сме тук, за да служим на хората и никой от нас не е с нищо повече от другия. Не спорете, а бъдете разумни! Не е важно как изглеждаме, а какво вършим, какво оставяме след себе си. Имаме свое предназначение и заслуги, а всеки от нас по своему е ценен и необходим за другите.
© Радка Видьова All rights reserved.
