Среднощна изповед

Любов Моя,

         Затварям очите си и Ти си пред мен - Прекрасна, като излязла от приказките: нежни лешникови Очи, подкупваща Усмивка, невероятен Овал на Лицето, красива Коса, но най-важното - Чудно Излъчване. И как да не Те Обожава човек! А Гласът Ти - направо изтръпвам от Вълнение! Толкова Красота, Финес и Чар, събрани в едно! Липсваш ми невероятно много! Почти непрекъснато! Не съм предполагал, че така ще Обичам и то точно ТЕБ, Любима Моя! Понякога на моменти си мисля дали нямаше да е по-добре всичко да е малко по-обикновено, по-сиво. Но не, това просто не може да бъде и не е!

          Какви Чудесни дни и месеци Двамата Заедно! Колко Любов, Всеотдайност и Нежност! Потръпвам при мисълта, че това няма повече да се случва между нас! Не, не! Ще го Има и Ще е по-Силно от преди! Не може такава Любов и такива Истински взаимоотношения да си отидат просто така! Любима, очите ми копнеят да Те Видят, ушите ми жадуват да Те Чуят, ръцете ми се молят да Те Докоснат, Погалят и Любят, устните ми - да се Слеят в познатата им Звездна Целувка с Твоите! Наистина съм Полудял, Полудял по Теб, по Душата Ти, по Сърцето Ти, по Тялото Ти! Жадувам Ласките Ти, Любовта Ти и Всичко Свързано с Тебе! Очаквам Те, Мой Живот, с Цялото си Сърце и Душа! Ела при мен и да бъдем Отново Едно Цяло, както Винаги сме били и СМЕ!

                                                              Очаквам Те!