Среднощна разходка
Не знам дали заглавието ми трябва да бъде „Среднощна разходка” като се има предвид, че в големия град в 21.00 часа е още рано. Градският транспорт още е на линия, макар че трябва да имаш много време за губене, ако седнеш да го чакаш. Или това, или да си будист и да изпаднеш в дълбок транс и да се събудиш чак след час, когато дойде.
Е, аз имах късмет и не ми се наложи да чакам толкова дълго.
Трамваят ми бавно се придвижваше, все едно си мисли: „Абе, да бързам ли? Защо? За никъде не съм се запътил. Я виж, един охлюв ме изпреварва. Нищо, да върви напред.” Доста неприятно за човек, който се е забързал, но аз имах доста време до срещата си, така че дори леко се насладих на бавното пътуване.
Загледах се в лицата на хората… Уморени от деня, копнеещи да се приберат с уютните си домове и да се отдадат на почивка, заслужена или не. Нямаше ни едно лице, което да изпитва радост или дори да се подсмихне, припомняйки си нещо смешно. Нищо необичайно. Днешно време усмивките са рядко ...