В стаята още не беше чак толкова тъмно, че да се размиват контурите на предметите, затова, когато циганчето се обърна, видя ясно изрязана на фона на стената стилната ù женска фигура. Моментално поиска да светне и вълнение се вдигна в гърлото му, та изхъмка, но тя препречи пътя му към електрическия ключ. Нежният парфюм на юристката го опиваше, правеше го неспособен да взема решения, сковаваше действията му, направо го парализираше. Ратаят в него вдигна ръка над очите си като сгрешило дете, миг преди плесницата на баща му да се стовари върху бузата, но жестът сам премина бариерата си и докосна с опакото на пръстите си нейната скула, мека и пареща, после несръчно се спусна надолу и остана да виси край тялото.  

Светлината от уличните лампи направи за миг двете фигури близки, а сенките в стаята - загадъчни. Тя прекоси мълчаливо разстоянието помежду им в стаята. Докосна раменете му с длани. Загледа се през рамото му в прозореца, където беше гледал допреди минута и той, но не видя нищо интересно. Далече-далече на хоризонта оставаше една тънка светла ивица, навярно отблясък от незалязлото докрай слънце. Край тях вече лежеше мрак, притихнал върху морната земя, сгушил хора и добитък в извечните си прегръдки, пълни със сънища и копнежи. От погледа ù властно извираше желание. То подейства като заповед на неграмотното, но здраво момче пред нея и две ръце, с мекотата на заобикалящата я нощ, се спуснаха от раменете ù надолу, докоснаха острите зърна на гърдите ù, плъзнаха се още по-надолу по корема ù. Лумна мъждукащият огън на желанията ù. Тя се обърна,  може би, за да избегне целувката. Отвори скрина и извади два чисто бели ухаещи на пране чаршафи. Просна ги на леглото един върху друг така, както бе застлано само с одеало преди това и канещо протегна ръцете си напред.

Нямаше нужда от думи, нито от обяснения. Двамата искаха едно и също. Той плахо и страстно, тя бурно и ненаситно. Гъвкавите им тела се сплетоха първо облечени, после светкавично разсъблечени, отначало прави, после легнали. Никакви ласки не бяха нужни за подготовката на това яростно съвокупление и преодоляване на скоро отречения от обществото еснафски свян. Никакви уговорки и никакви допълнителни средства! Едно проникване, така първично и толкова горещо от самите желания на телата, ги сля в дълга празнична нощ. Неговият устрем се предизвикваше от нейните опитни ласки. Неговият нагон импонираше напълно на нейната изкусителност. Силното му тяло можеше да се допълни само с гъвкавата нежност на нейното и Господ сам ставаше свидетел на съединението на мъжкото с женското в едно общо начало за нов живот, само че измамен, защото нямаше да се появи никакъв нов живот. Човечеството отдавна контролира раждаемостта, без да контролира нагона си, а подсъзнателното винаги търси начин да се прояви същността му и да си вземе своето.

Любовните игри продължаваха и не спираха. Навън мракът люлееше хиляди сърца в сладките си прегръдки и те безметежно похъркваха между дупките на две календарни дати.

Никой освен тях не знаеше за върха на тази нощ! Никой, освен каката, тяхната любезна домакиня, не би могъл да предположи какъв празник се вихри горе, в малката таванска стаичка, колко жестоко свидетелстват старата пружина и двете изтъркани от употреба табли на бабиното ù единично легло.

Любовниците не се интересуваха от това. Бяха се срещнали два айсберга в безбрежния океан на живота, всеки по своему нещастен и самотен, всеки по своему горещ и тръпнещ, всеки по своему свободен да разполага с черупката на тялото си в безбрежния бурен басейн на новия модерен междуличностен ред. Никой не трябваше да узнае за тази среща на двете крайности. Та кой ли и можеше да промени или спре това неконтролируемо, според моралистите, похотливо деяние спрямо наложените от предишното време ограничения, етнически, верски, морални... или за да няма скандал? А обществен скандал щеше да има, щом се чуе, дори с риск фирмата на юристката да загуби своя престиж и доверие. Но и кой би могъл да повярва, че двата полюса на първичната природна чистота и на префинения интелект се срещат на тази извечна плоскост, на тази праисторическа повърхнина, като две огромни, заключени за дълго сили, като два вектора, търсещи своята вярна посока, като две несрещащи се иначе в пространството триизмерности? Точно затова подобни истории не хващат дикиш в умовете на трезвомислещите, но разбунват духовете на празноглавците. В жълтите вестници всеки ден излизат къде-къде по-яки гнусотии от тази. И никой не би могъл да разбере такава близост, освен инакомислещият, защото хората от предишната ера бяха забравили силата на своята първичност, инстинктите си за продължаване на рода, животинската любов на телата, а не на умовете.

Черното и бялото тази нощ се сливаха в едно. Мъжкото и женското се допускаха, преплитаха се, облагородяваха се. Две души, толкова различни в изграждането си и толкова еднакви в екстаза си, намираха пътеката помежду си, уловени за ръце вървяха, вървяха, вървяха към най-сияйните върхове, към еманацията на своята единосъщна природа. Достигнаха възбог и останаха там мигове, равни на вечност, а съзвездията, невидими в тъмнината на тази тиха лятна нощ в никому неизвестната къща в покрайнините на Софийското поле, им бяха единствен свидетел. Пот обливаше телата им, смесваше се и течеше топла и неподправена върху снежнобелите чаршафи. И в цялата тая невъзможност никой от тях не мислеше за грях, никой не се пазеше от бременност и никой не обременяваше мислите си с утрото – какво ще каже светът.