Среща с човека от подлеза
Вървях в подлеза на Централна гара и както винаги по обичая си, оглеждах хората, разсъждавайки върху тяхната външност, върху случайно или нарочно дочутите им разговори, върху възхитените погледи, които те отправяха към витрините с евтини парцали.
Още преди доста време - може би когато учех в гимназията - бях осъзнал, че през тоя подлез тече утайката на обществото, т.е., най-меко казано, неговият обслужващ персонал: чистачки и хигиенистки, продавачки и шивачки, работници в завод, хамали и огняри и прочие колкото нискоквалифицирана, толкова нископлатена работна ръка. Тогава, в ония незрели ученически години, аз си зададох въпроса: "Защо тези хора не са успели в живота?" И тъй като четях много и безразборно книги, главата ми беше пълна с биографии на световноизвестни личности - най-вече писатели, защото си мислех, че аз ще ставам световноизвестен литератор. Започнах да правя сравнения, за да открия има ли допирни точки между титаните на изкуството или естетиката ...