Среща с морето -1

Бавно слезе от таксито,повървя и ето-морето се ширна пред нея.Поглъщаики жадно залеза над морето,тя събу чехли и зарови пръсти в пясъка,а той все още топъл като милувка погали нозете и.Преметна пътната чанта през рамо,взе в ръка чехлите си и тръгна по брега.Трябваше да потърси квартира за през ноща,но тя не бързаше.Искаше да се наслади на морския бриз.Вдишваше мириса на водорасли,затвори очи от наслада,беше свободна и волна ,като птичка.За никъде не бързаше,това бе нейната вечер за която жадуваше от години.
Едва си съдейства два почивни дни,като предните два работи по две смени на ден.
Утре вечер ще се прибере при съпруга и детето си.Сянка на вина премина по лицето и.
Тя бе излъгала семейството си за да си извоюва една свободна вечер на морето.
Въздъхна шумно,но морските вълни,които плискаха в нозете и разсеяха мислите и.Плажът бе пуст и само чайки кръжаха наоколо.Почти се бе смрачило.Тя спря,пусна
чантата на пясъка,огледа се и като не видя никого наоколо извади банския си и се преоблече.Седна на пясъкаи обви колене с ръцете си.Заслуша се в шума на вълните,които сякаш я канеха-ела ,ела  казваха и те.Леко се надигна и тръгна срещу вълните.Водата бе топла и усети соления и вкус,когато стигна до гърдите и тя се уплаши.
Не можеше да плува и не трябваше да влиза
толкова навътре в морето.Обърна се рязко към брега но в този момент огромна вълна я заля цялата.Уплаши се искаше да извика,но се нагълта с вода.Пляскаше с ръце и крака,но не можеше да подаде глава над водата.Ушите и забучаха и тя усети ,че някой я подхвана и затвори очи.
 Когато ги отвори,лежеше на брега,a някой държеше главата и на една страна.Тогава повърна.Безсилна със солен вкус в устата си погледна мъжа надвесен над нея.
-Какво стана?
-Щеше да стане тя една.....
Тя лежеше мокра на пясъка и погледна мъжа до себе си ,той също бе целият мокър и вода се стичаше от него.
-Добре ли си сега-запита той.
-Мисля,че да,само съм много жадна и ми горчи на гърлото.
-Тази чанта там твоята ли е?
Тя проследи погледа му и видя чантата си на десетина крачки.
-Да.
-Хайде подсуши се и се облечи-каза той и се обърна в посока към морето.
Тя се преоблече набързо .Сложи си бяло потниче и дънки .Подаде му хавлия да се подсуши и той.
-Един момент някъде там захвърлих папката си,почакай сега се връщам.
Тя седна на пясъка и се загледа в морето,а то бе бурно и тъмно.
Той се върна с голяма папка.Тя стана и го погледна в очите.
-Искам да ти благодаря,хвана ръката му и я целуна.
-Странна жена -си мислеше той и се загледа в нея.
Бе хубава с фигура на спортистка,светли очи и сламено руси коси,които изпъкваха на тъмната и кожа.Не можеше да определи възраста и.Този тип жени нямаха възраст.Можеше да мине за момиченце и зряла жена.искаше му се да запомни чертите и ,да я нарисува.Тя ебе интересен тип за рисуване,дори нахвърли мислено няколко скици.
-Ако не беше ти да ме спасиш,кой знае какво щеше да бъде сега,а исках да викна но не успях.
-Ти викна,а аз бях наблизо и рисувах.Чух вика ти и нямах време дори да се събуя.
-Искам да почерпя,ако нямаш нищо против.
 -Нямам ,но първо трябва да се преоблека.Квартирата ми е наблизо да тръгваме.
Той метна чантата и през рамо и с папката под мишница бавно пое в посока към селцето.А тя се обърна към морето и тихо промълви.
-Сбогом море! Завинаги.
-Хайде идваш ли?-итой се обърна и видя сълзи в очите и.Искаше му се сега в тази поза и този момент да я нарисува.Тя бе цялата призрачно осветена от луната ,а сълзите блестяха в очите и.
Тя се обърна за послед път и тръгна след него.