Срещата
Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Здравей, мила непозната!
От няколко дена гледам снимката ти. Написах ти и писмо за да се запознаем, но все не се решавам да го изпратя. Днес обаче ще се престраша. Колкото и клиширано да звучи, но ми хареса от пръв поглед. Като визия. А и в съчетание с името ти. Юлия. Казват, че не е случайно това с имената на хората. Не зная, може би...
Ще се радвам, ако ми пишеш!
С уважение Филип”
.......
„Здравей, Юлия!
Изминаха няколко дни, а все още нямам отговор от теб. Навярно красиво момиче като теб получава много писма от обожатели и има възможност да отсее онези, които не и харесват.
Извинявам се, за настойчивоста си! Аз съм притеснителен човек и нямам много опит в отношенията си с жените. Дори и така в нета. Знаейки, че съм анонимен.
Нека ти кажа няколко думи за себе си. Учител съм. Живея сам. Родителите си изгубих отдавна, а жена... нямам по гореспоменатите причини. Освен това, хора с нашата професия и финанси не се котират много сред желаните кандидат-съпрузи.
Това е в общи линии за мен.
С уважение Филип”
.......
„Здравей, Юлия!
Отново реших да ти напиша писмо. Не очаквам да получа отговор и на него, но все пак...
Искам да ти разкажа какво ми се случи нощес. Сънувах сън. Сън, в който аз и ти се срещнахме. В големия град. Аз, изтръпнал от притеснение, те очаквах в парка с огромен букет цветя. Оглеждах се и те търсех във всяка непозната, която минаваше покрай мен. Въпреки, че бях наизустил образа ти от снимката. Ти закъсня малко (което е нормално за вас, жените). Но на мен ми се стори цяла вечност. И когато се бях отчаял, те видях да идваш.
Облечена цялата в бяло. Като красива снежинка... сред лятото. Но в момента, в който си казахме „ Здравей!”, сънят ми прекъсна.
От излайването на съседското куче. После беше невъзможно да го досънувам.
Довиждане, красива непозната от моя сън!
С уважение Филип”
.......
„Здравей, Филип!
Не зная как да започна писмото си... Дълго обмислях какво точно да напиша... И все още съм объркана, затова реших просто да бъда откровена. Прочетох първото ти писмо и се колебаех дали да ти отговоря. Не не ме разбирай погрешно, не че не останах впечатлена от интереса, който си проявил към мен...
По-скоро причината е в моята боязливост към подобен род отношения. Аз съм консервативна и честно казано не съм си и помисляла да комуникирам чрез интернет с когото и да е било, а още повече с някой мъж...
Дано не ти звуча смешна и старомодна. Реших да бъда искрена и ще бъда до край! Не зная кое точно в теб провокира това мое решение. Принципно съм по-сдържана и не разкривам толкова много от себе си пред непознати. Страхувах се да ти пиша! И така, обзета от колебания и съмнения, заминах на неочаквана служебна командировка. За щастие, успях да премисля нещата и да добия сигурност в себе си. Реших да ти отговоря на писмото, без да имам кой знае какви очаквания. Просто да послушам веднъж сърцето си, което ми нашепваше... „Пиши му!”.
След завръщането ми, ме очакваше голяма и приятна изненада. Беше ми писал още две писма, а аз се боях да не си се отказал и разочаровал, задето не съм откликнала на твоите писма. И така... развълнувана и с трепет от това, което прочетох, красивия сън и милите думи... ти отговарям с надеждата да не си се отказал окончателно от мен!
С уважение Юлия”
.......
„Здравей, Юлия!
Нямаш представа колко много ме зарадва писмото ти! За човек като мен, ограничен в контактите си, беше като истински небесен дар. Наистина бях поизгубил вече надеждата да получа отговор от теб и сега... Благодаря ти много!
От вълнение думите излетяха от главата ми...
... Продължавам писмото си след като се поуспокоих. Всъщност това е само външно, но емоционално продължавам да се вълнувам. И мислите ми да са доста объркани.
Всъщност, не зная как да подходя в този случай. Да продължим ли своето общуване с писма или да ти предложа среща? Макар че второто е доста нелепо (поне за момента). Но като си помисля малко, може и да не е. Трябва да се лови мига. Кой знае...
Като кавалер ще те оставя ти да вземеш решение. Ще се съобразя с него.
С уважение Филип
п.с. Искам да те успокоя. Не съм от онези интернет маниаци, които търсят приключения. Ето и телефона ми, ако желаеш да се чуем по-бързо.
0888...”
.......
„Филип, привет!
Както споделих в първото си писмо, ще бъда безкрайно откровена с теб. Дълбоко се вълнувам! Непознати трепети са обладали цялата ми същност...
Още се учудвам на самата себе си с каква лекота успявам да споделя всичко това с теб, без дори по бузите ми да плъзва издайническа руменина...
Усещам те близък, по някакъв странен и нереален начин. Това може би е най-лудото усещане в моя съзнателен живот. И без миг колебание искам да ти кажа, че идеята ти за среща ме прави ужасно щастлива, но и напрегната. Което означава, че съм съгласна...
Ще ти се обадя, ако събера смелост, Филип... Всъщност, ще ти дам моя телефонен номер и ще очаквам с трепет да ми позвъниш. Надявам се да се осъществи тази наша среща. Ще бъда безкрайно щастлива!
Представям си как те чакам на кея в Бургас, заслушана в прибоя и звънливите крясъци на чайките...
Ооо, мисля, че се поувличам!
Ще очаквам да ми позвъниш за да уточним подробностите.
... Филип, щастлива съм, че ме откри!
До скоро Юлия”
.......
„Здравей, Юлия!
Изминаха няколко дни от нашата среща. Дни, в които аз бавно се връщах от Рая. Така е, не преувеличавам. Защото за мен изкараната с теб почивка в Бургас беше точно това. Два вълшебни и незабравими дни. Може би си помислила, че съм се възползвал от теб и сега ще се скрия. Не, няма такова нещо. Подлите номера не са в списъка ми. Исках да изживея още веднъж в своя спомен всичко, което ми се случи и тогава да ти се обадя. За да ти кажа как се чувствам.
Няма да забравя как ме чакаше... Сега аз бях закъснелия. А ти стоеше и ме чакаше. Беше в бяла рокля. Като снежинката от съня ми... Не... като приказна фея. Сега с лека усмивка се сещам как пристъпих към теб, подадох ти букета и плахо те целунах по бузата. Целият треперех от вълнение. На живо беше още по-хубава, отколкото на снимката. Изпитах приятно усещане, когато ме хвана под ръка и двамата тръгнахме да се разхождаме. Мълчах, защото не знаех откъде да започна. Докато не видях усмивката ти. Топла и разкрепостяваща. С нея сякаш отпаднаха всички прегради в мен. Навярно съм ти се сторил досаден с моето бърборене. Да, бърборене, защото в първите минути ми се струваше, че правя точно това.
Помня как неусетно настъпи вечер и ние седнахме в онзи тих бар. Конякът в големите чаши и звън на кристал...
Звънна и в моето сърце... От погледа ти, излъчващ толкова много нежност. Всъщност не успях да ти кажа, че много харесах очите ти. Блестящи с особен блясък.
Няма да забравя как като в сън отидохме след това в хотела ми... и се любихме. Отдадохме се на първичното чувство, което ни беше завладяло. Помня как потръпваше от целувките ми, с които те покривах. Потръпна, когато устните ми се разходиха от гушката до гърдите ти и надолу, до най-интимното ти място. Помня как ръцете ти рошеха косата ми, драскаха гърба ми...
Помня как те погледнах, а лицето ти излъчваше една-единствена молба.
Да бъда в теб. И аз бях...
Помня стоновете ти и думите ти, изречени, притискайки се плътно в мен:
„Люби ме, люби ме. Не искам това да свършва.”
Помня как извика, когато настъпи оргазма ти. Целувките, с които продължи да ме даряваш след това...
И аз не исках да свършва тази вълшебна нощ. Да те любя... и Обичам беше най-прекрасното за мен...
Помня как се гушна в мен на гарата и тихичко заплака. Сякаш се боеше да не ме изгубиш завинаги. Не знаеше, че аз бях изгубен завинаги... за другите. Но не и за теб.
Това е всичко, което помня. Останалото искам да го изживяваме до края на живота си...
С много, много обич Филип”
.......
„Филип... любими!
Усещам още аромата ти, попил по моята кожа. Всяко докосване е още живо и трепти в мен... Какво ми направи!? Та аз не мога да се позная. Всяка сивота изчезна от мен.
Усмихвам се!
... На всичко, просто вървя и се усмихвам на птиците, на слънцето, на въздуха. Летя... чувствам се красива, а никога не съм се приемала за такава.
Подари ми нещо незабравимо, нещо, което е само и единствено наше. Една вселена, изпълнена със страст, обич и истинност.
Желая те до болка!
Не ми достига въздух, когато не си до мен. Броя минутите до следващата среща.
Филип, не мога да изтрия от съзнанието си мига, в който те видях. Почувствах, сякаш целия свят се беше сгушил в очите ти, а ръцете ти бяха пристан за мен...
Как само ме гледаше... с тази безпределна всеотдайност и жар! Господи, още не вярвам, че дойде и ме откри!
Филип, аз съм обезумяла!!! Не мога да повярвам, че това се случва с мен.
С какво съм го заслужила, след тягостни години самота и отчуждение от света и всичко, което ме заобикаля?
Сякаш никога не съм дишала, а сега го правя с цялата си същност. Преглъщам жадно въздуха на глътки и се моля... да не свършва! Припомням си очите ти, които ме превзеха с палавите си искрици. Онзи нюанс, в който сякаш слънцето се беше претопило, ме топли в нощите и ме омайва... Обещанията, които цялото ти същество излъчваше, ме обездумяват и аз просто... живея за следващата среща, за прегръдките и огнените страсти... за теб, за всичко в теб!
Усмихвам се в момента, защото препрочитам всичко това, което съм ти написала и съм щастлива, че открих себе си!
Обичам се такава, каквато ти ме усети и направи! Страстна, пълна с
живот... и влюбена!
До скоро, моя луда и стихийна любов!
Юлия”
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Романтик ??? Не знам за имената и нумерологията, но това е романтично
Поздрави!
И все пак е само нет
-
Желая ви много щастливи мигове и незабравими изживявания.
Радваща ви се със цялото си същество:
Яница -
Красота, симфония, нежност и романтика.
Създали сте прекрасен сюжет.
Поздрав и усмивка за двама ви. -
Докато го четях и настръхнах от емоцията която усетих !!!
Поздравявам ви ,вие сте две страшно много романтични души,радвам ви се искренно!!!Прегръщам ви Деси и Ице!!! -
Юле, Филипе, сега уреждам нещата около сватбата. Да сте ми живи и здрави и много любов!!!
-
Благодаря ви!!!
Радваме се, че ви е харесало нашето съвместно творчество!!! -
Много ненатрапчива, а искрено зародила се любов сте
овековечили, покланям ви се и на двамата доземи!!!
И ви целувам с молба за още творения!!! -
Благодаря ви от името на двамата!!!
Галя, това е само една измислена история.
Деска, благодаря ти!!!
Целувки за всички!!! -
Да знаете,само да знете, колко ми е познато всичко.Обичам ви и прегръщам зарад прекрасното във вас.
-
Какъв невероятен чувствен, вълнуващ и красив разказ! Браво, поздравявам ви и ви прегръщам и двата за прекрасната история и за силните думи, които докоснаха сърцето ми! Браво!!!
-
Радвам се от сърце за вас!За щастието с което се дарявате!За споделената любов и вълшебните мигове,които сте изживели!Поздрав и прегръдки!
-
Благодаря и аз приятели!
Малко със закъснение, но...от сърце
Радвам се, че ви е харесал този разказ! нека има любов и пишем за нея!!!
Обичам ви всички!
п.п Маги, чудесно предложение! Тия, двамцата, нашите герои ще си спретнат най-романтичната и готна сватба при Светлинка! -
Среднощно благодарим за милите думи!!!
Инче, какво да си мислят хората? Че нали си ни знаят. И ние те обичаме.
А който не обича, нека завижда.
Целувки за всички!!! -
Невероятно романтично,прекрасно....Това е незабравим разказ!
Браво и на двама ви!!!
Прегръщам ви силно! -
Неверотни сте,невероятни...
-
Благодарим на всички за милите думи!!!
Радваме се искрено, че този наш първи опит ви е харесал!!!
Спокойна нощ на всички!!!
п.с. Маги, сигурно Юлия и Филип деца имат вече, ама ние с Деси не знаем това. -
Да пишеш писмо е голямо изкуство и предизвикателство... Поздравления!
-
Мале, мале....тия двамата и писъмца прописаха...
Онзи, който не умее да ги чете, ...просто не знае какво губи!
Невероятни сте!!! -
Предлагам след този красив разказ Юлия и Филип да вдигнат сватба в Клуб на веселието" Светлинка" с управител Светлинка Лажова.Ще хапнем по порция смях, ще изпием по чаша веселие и ще отпразнуваме събитието както подобава. Много хубав разказ! Вие двамата сте чудесни и като разказвачи на истории. Десинце и Ице, гушкам ви и ви цункам с обич.Хубаво е при вас.
-
Прекрасна изненада!
Поздравявам ви най-искрено за така красивото и романтично разкриване на зародилата се между две плахи и чувствителни души Любов!
Усмивки! -
Ице,Деси,вие двамата ще ме довършите,аз и без това съм страст и трепет сега,а когато ви чета...Има такава любов,има такива нощи,дано всички ги изпитат,Поздравявам ви горещо и ви благодаря искренно за този разказ.И още веднаж-страхотно пишете заедно,много ви се радвам.
-
Ихаааа...
Браво! -
Чудесни сте, Деси и Христо!!!
Всичко, което сте написали, е толкова хубаво, романтично, богато!
Имам един разказ, писан в три части, за една интернетна връзка, сега ще взема да го публикувам!
Моите искрени поздравления, прегръщам ви и двамата!
:-* :-* -
Почти се почувствах като главната героиня от разказа ви, Ице и Деси. Аз и съпругът ми също започнахме връзка по интернет с разликата, че преди това се бяхме запознали лично на една Нова година, но бяхме от различни градове, после аз заминах на практика и специализация в Германия и така си пишехме по интернет, докато се върна... Събудихте стари трепети и вълнения, които ни изгаряха тогава! Благодаря ви!
-
Препрочитам го вече десети път, много ми хареса... Радвам се на хора като вас - вие сте двойка нежни романтици Ох, ама и аз с тая нежна душа... сега цял ден ще ми се реве, работа няма да подхвана Но по-добре, че го прочетох сега, че иначе ми предстоеше сълзлива и безсънна нощ...
-
Разбира се, че нямам нищо против. Независимо, че идеята е моя, заслугата да се получи, е и твоя.
Аз също искам да ти благодаря, че се съгласи да го напишем. За мен също е удоволствие и чест да пиша с такъв талантлив човек като тебе!!!
Благодаря ти, Деска!!!
-
Благодаря ви!
Ани, всъщност се събират, да! Не е конкретизирано, но финала загатва!
Идеята да напишем разказа е на Ицо! Много ми допадна, тъй като в днешно време интернет познанствата, както прекрасни, могат да са и твърде опасни! Дори в повечето случаи е така, за съжаление!
Ние искахме да покажем и най-вече разкажем за две романтични и раними души, които се откриват...
Нека пишем за красивите и стойностни неща от живота! И без друго болката е в повече на това време...
Ице, надявам се не възразяваш, че изказах моята гледна точка в/у разказа ни! И..., пак да не забравя да спомена, че е огромно удоволствие да се пише с теб! -
Благодарим ви, Мила и Ани!!!
Целувки за вас!!!
п.с. Ани, събират се. Във финалните думи на последните им писма се подразбира. -
Ама... те ще се съберат ли накрая? Кажете деее!
Сладури сте вие двамката!
Прегръщам ви! -
Почти ме разплакахте... какво да коментирам... не са ли сълзите най-искрения коментар ? Божичко, колко романтично, колко топло, колко истинско... защо не можеше винаги да е така...??? Потопихте ме в чувства, неизживявани от толкова време... в спомени... Прекрасни сте, и двамата..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Гера, имената на моите герои, с които са ме наричали не са много. Бях дон Хуан, сега съм кмета бат Ваньо( от хумористичните ми произведения).
А Светлето ме кръсти сега и Филип.
Името не е важно, написаното остава.
Приятен ден на всички!!!