Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от миг отлетя към цветчетата на билките и тревите по поляната. А овчаря Бай Петко си дремеше. Сънят му бе приятен и блажен, като всеки възрастен човек след шейсетте навърши години сънуваше внуците, как играя с него. Защото днес ги нямаше. Те си бяха в големия град. Той бе извел овцете на паша, и ги беше качил високо в планината. Тук рядко се качваха други хора. А имаше достатъчно паша за овцете. Пък ако решат да побягнат, Рокси вярната му немска овчарка щеше да ги върне. За това овцете кротко си пасяха из полята, той си дремеше, а послушната Рокси ги наглеждаше от сянката под която стопанина му дремеше. Изведнъж Бай Петко се размърда. Прозя се звучно. А Рокси го изгледа някак си мило по кучешки ...