Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. В живота му като гръм от ясно небе се появи прекрасната Диана. Тя беше толкова обаятелна, че бързо успя да си извоюва място в неговото мъничко, разкъсано на парчета сърце. Тя успя да събере частите с неподражаема лекота, сякаш редеше парченца пъзел и да издигне любовта му на едно ново ниво! Всяка сутрин денят на Генади започваше и всяка вечер завършва с мисълта за Диана и при всяка мисъл за нея сякаш му се искаше да полети.
Хиляди мисли прехвърчаха в неговата глава като ято комари над блато насред гореща лятна нощ, но той успяваше да отсее само важните и така му дойде една налудничава мисъл – да отиде до града, в който Диана живееше, само и само за да я види. Колко налудничави и колко прекр ...