СРОК НА ГОДНОСТ
Майко мила, изхвърлил ги е! Какъв човек!
Ослушвам се — няма ги, заминали са.
Помолиха ме да изхвърля боклука, че закъсняват за театъра. Боклукът е под мивката, разделен в три торби: пластмаса, хартия, смесен. В смесения, най-отгоре, виждам кутията с пасти и найлоновите пликчета с тънки филенца.
Не го упреквам, сигурно е прав зет ми, изтекъл им е срокът на годност, а и това си е неговият хладилник, купил е тази храна със свои пари. Но само като си помисля — цяла седмица преглъщам и не смея да си взема едно парченце, да си резна малко ... ей така, да опитам! Спираше ме някакво глупаво чувство — да има за тях, да не ме помислят за лакомник.
Вярно по пастите има тук-там петънца от плесен. Чистя ги с върха на ножа. Помирисвам филенцата — нищо им няма! За всеки случай ги измивам, поръсвам ги с червен пипер и ги мятам в парти грила. Беше добре да им сложа малко олио или масълце! Вадя ги и им капвам малко олио.
Внучката заспа. В парка сме. Ще спи поне два часа. Седя на една пей ...