Стара легенда - 4

Вървеше бавно към дома си  и си мислеше за какво ли не. Влезе вътре и стаите му се сториха някак празни. Остави чантата си до дивана, поосвежи се и си облече удобен анцуг и тениска. Поръча си пица за вечеря и седна пред компютъра да посъбере малко информация за бога Оро. В този момент се позвъни нервно на вратата.

- Толкова бърза поръчка досега не съм получавал… - помисли си той и се запъти да отвори.

- Здравейте, професор Диксън. Може ли да вляза? - беше госпожица Сандърс. Оглеждаше се плахо и буквално блъсна Джак. Влетя вътре, скри се зад вратата и я затвори бързо. - Трябва да ми помогнете!

- Да… заповядайте… винаги очаквам курсистите  и студентите ми да нахълтват така в дома ми.

- Простете ми , но… съм в смъртна опасност и… само вие можете да ми помогнете!

- Защо не се обадиш на полицията?

- Невъзможно! Много от тях работят в системата. Има ги дори и в тайните служби! Как мислите, че ме откриха?

- За какво става въпрос? Да не сте престъпник!?

- Единственото ми престъпление е, че съм се родила наследница на вожд на маорийския народ.

-Чакай, чакай… влез и ми обясни отначало!!! – той ù посочи дивана, но тя първо дръпна пердетата и тогава седна.

- Надявам се, че не са ме проследили до тук!!

- За сега всичко е спокойно. Слушам.

- Наследница съм на вожда на   „МАОРИЙСКИЯ” народ. Ние сме поклонници на бога ОРО.

- Искаш да кажеш…

- Искат да ме пренесат в жертва на нашия Бог! И затова ме преследват! Легендата разказва, че в определен ден и година, ако жрецът принесе царска непорочна жертва в чест на Бог Оро, ще придобие магическа мощ, с която ще може да управлява света дори! Снощи се измъкнах на косъм от тях… Само ме раниха по ръката…

- Теб са преследвали значи… и кинжала…

- Да, онзи мъж едва ме спаси! Успя да им вземе кинжала. Но те ще го открият!

- Спокойно, скрит е на сигурно място!

- Не знаете с какви хора сте се забъркали… няма да се спрат пред нищо, за да ме открият и да намерят кинжала… Затова поисках два дни, за да се скрия от тях… - на вратата се позвъни.

- Сигурно е пицата.

- Моля ви, не отваряйте… - тя изпадна в паника.

- Спокойно, поръчах пица преди малко. Добре, скрий се в дрешника, има втора врата и ниша. Влизай там! По-бързо. - На вратата отново се звънна. Той се доближи и погледна през шпионката – беше някакъв тийнейджър, в ръката си държеше пица, на ушите му имаше слушалки и се поклащаше по такта на музиката. Джак отвори и пое пицата. Плати на младежа и заключи добре вратата след него. Остави я на масата и отвори дрешника.