Старият полковник беше щастлив. Едно, че днес получи пенсията, второ – щеше да я брои. И сега, и следобяда, и утре, и вдругиден…
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворени, пердетата спуснати…
Щото знаеш ли какви са ония от отсрещния блок? Старият полковник не ги познава, нито го интересуват. През широката улица, обаче, вижда, че насреща има двуетажни къщи. Отдолу са магазини, отгоре има прозорци с пердета. Тоест – някой живее там. А този някой не го знае никой какъв е. Обаче, Старият полковник е сигурен, убеден, знае – престъпник е! Няма начин да не е. И този престъпен тип дебне за пенсията му…
Неговата пенсия!
Която очаква от по-предния месец. А тогавашната очакваше три месеца предварително. Старият полковник има много време, няма занимавки, та му остават няколко неща.- Едното от които е чакането на пенсията. Така удължава живота си – движи се поне два мес ...